Роден за да те осъществили (VKook)

Седмо Желания - Ю/Ч

Глт на Юнги:

Мина седмица от изчезването на Джимин. Съгреших и съжалявам. Без него не мога. Не спя, не ям, не пия вода. Без него не мога нищо. Не знаех дали да го търся или не. Исках, но ако не искаше още да ме вижда. Не знаех какво да правя и за това реших да замина. Щях да отида в Пусан на гости при приятелят му Фелик и гаджето му чието име не помня вече.

Когато стигнах до там ме последна Чангбинг, гаджето на Феликс. Да за 3 часовият път се сетих кой е.

Ч: Здравей Юнги.

Усмихнах се и го прегърнах.

Ч: Няма няма сега не плачи.

Аз: Хей не плача. Имах нужда да прегърна някой.

Бинг се засмя и ме потупа. Пуснах го и си взех багажа като влезнах в къщата и влезнах в стаята която ми бяха приготвили. Легнах на голямото легло и затворих очи. След няколко минути на вратата се почука и влезе Фел.

Ф: Здравей Юнги къде е Чим?

Аз: Той... Тръгна си.

Ф: Така ли? Видях го днес в блока на две пресечки от тук.

Станах рязко и го погледнах.

Аз: Отивам до магазина.

Ф: Тогава ще ти дам списъка за пазар.

Аз: Давай по бързо.

Той излезе и след две минути се върна и ми даде едно листче. Оправих се и тръгнах. След секунди бях в магазина. Точно така тичах. Влезнах в магазина и почнах да събирам покупките и малки преди да взема шоколадови чипс видях Чим, които се усмихваше на една плушена играчка. Приближих се до него.

Аз: Хубава играчка Джимин.

Той се страна и изпусна играчката и се обърна към мен.

Ч: Какво правиш тук?

Аз: Дойдох на гости на Феликс. Исках да се разсея малко и да посетя всички наши места в този град, но само болеше повече, а сега те виждам тук.

Ч: Не си ме проследил?

Аз: Освободих ги. Беше прав и съжалявам. Съжалявам и ще те разбера ако повече не искаш да ме виждаш... Утре ще подпиша свободата ти.

Обърнах се и тръгнах когато усетих две ръце да се овиват около мен и как силите мокриха тениската ми.

Ч: Об... Обичам те. Не ме оставяй.

Аз: Никога.

Обърнах се и го целунах. Когато въздуха ни свърши се отделих. Подпрех си челото в неговото.

Ч: Изглеждаш ужасно. Какъв баща ще си ако изглеждаш толкова зле.

Усмихнах се и го вдигнах и завъртях във въздуха.

Аз: Благодаря ти, Джимин. Ти ме правиш най щастливият човек на света.

Целунах го и го стиснах леко по дупето. Той изстена, а аз се отделих. Оставих го да стъпи на земята и извадих пръстена му и го погледнах, а той кимна. Сложих пръстена му и го целунах по челото. Той отново беше мой.