Роден за да те осъществили (VKook)

Четвърто Желание - Т/К

Глт на Таехьонг:

Куки лежеше в безсъзнание в болничната стая. Не се бях обадил още на братята ми, и не смятах да го правя. Исках просто да седя тук, до него.

Аз: Куки... *почнах изведнъж без да се усетя* съжелявам за всичко. Изревнувах те защото толкова много те обичам. Когато се възстановиш ще те освободя, колкото и да боли, и да знам че няма да се върнеш при мен, защото вече не ме обичаш.Но аз все още те обичам Куки, и за това ще го направя.

След като си излях чуствата,станах и излязох,сядайки пред вратата.Сетих се за думите на Куки,преди да припадне "Щеше да ме пуснеш на свобода, а аз щях да се върна при теб.". Щял е да се върне при мен. Защо бях такъв слепец и не видях рубина пред мен.Виждах всички други, но не и него. Бях го изгубил. Осъзнавайки този факт, нещо в мен се пречупи  и аз се сгрумолясах духом. Почнах да плача и да се самосъжалявам.

Глт на Джънгкук:

Усетих болка в главата си. Отворих очи и се обърнах. Какво да видя- система. Разбрах че съм в болница. Изпсувах под нос, но тогава някой тръгна да влиза в стаята, и затворих бързо очи,правейки се на заспал. Чух и усетих,как този някой седна на стола до леглото. Настана за кратко време тишина.Но бе нарушена,от новодошлия, който се оказа, че е Тае.

Т:Куки... *почна той.Спря за 2 секунди и продължи* съжелявам за всичко. Изревнувах те защото толкова много те обичам. Когато се възстановиш ще те освободя, колкото и да боли, и да знам че няма да се върнеш при мен, защото вече не ме обичаш.Но аз все още те обичам Куки, и за това ще го направя.

Нещо в мен се пробуди. Отдавна забравеното чувство, отново разцъфтя в мен. Любов. Никога не съм спирал да го обичам и това е ясно, но да разбера че той ме обича, толкова че да ме освободи, за мен значеше много.

Чух как Тае излезе, и се разплаках.