Роден за да те осъществили (VKook)

Шесто Желание - Т/К

Глт на Таехьонг:

Куки спеше сладко. Мязаше на зайче, а това зайче някога беше мое. Усмихнах се фалшиво и станах. Бях се схванал. Цялата нощ прекарах при Куки. Протегнах се и излезох от стаята. Слязох надолу да си взема кафе, а за зайко бананово мляко. Връщайки се зърнах Джин и Джимин на рецепцията. Изплаших се че знаят за Кук, но те тръгнаха в посока обратна от тази на стаята му. Отдъхнах си и продължих нагоре към стаята на Кукстър.Влязох.Куки тъкмо бе станал и търкаше очи. Когато ме видя се усмихна,и аз отвърнах на усмивката му. Отидох към него,подавайки му мляко.Той го изгледа странно.

Аз: Вече не обичаш ли....

Той ме прекъсна.

К: О, не! Напротив. Още го обичам, но съм изненадан че помниш.

Аз: Няма как да забравя. Кук... Някога ще ми простиш ли?

К: Това не зависи от мен, а от теб,и от това дали ще се промениш. Тогава ще ти простя.

Кимнах. Знаех че ще му трябва време. Само мисълта за това, че след като се оправеше ще си тръгне,  ме убиваше.

Както се бях замислил и влезе доктора  казвайки ми да изляза. Поседях десетина минути отвън,когато той излезе.

Доктор: Ще се оправи. Трябва му почивка. Може днес да го изпишем, но искам през седмица да идва да го преглеждам, докато не се оправи.

Кимнах в знак на разбиране и доктора ме пусна да вляза. Усмихнах се, виждайки как Куки се мръщи срещу екрана на телефона.

Аз: Какво има Кукинце?

Чувайки обръщението което изолзвах  той се изчерви и скри. За смях се и седнах до него, като го погалих по главичката.

К: Тае ще ме оставиш ли?

Аз: Никога!

К: А ако не мога да раждам деца?

Аз: И тогава. Ти ми стигаш,а и винаги можем да си осиновим, ако искаш деца.

К: Ами ако не те правя щастлив?

Аз: Тогава в мен е грешката, а не в теб.

К: Трябва ли да ходим в лятната вила?

Аз: Знам че я мразиш, но доктора иска през седмица да идваш за преглед.

Той изръмжа и изсъска.

Аз: Ако искаш ще наема апартамент, и ще заживеем в него докато се оправиш?

Той ме погледна невярващо, и кимна с глава.

Аз: Може ли да те целуна?

К: Преди не искаше разрешение за това, но след като така учтиво питаш, да може.

Усмихнах се, и го целунах нежно.А той ми отвърна. Не посмях да задълбоча целувката и се отделих.

Специално за теб. Да не вземеш сега да ме на биеш magdalena7367