Роден за да те осъществили (VKook)

Шесто Желание - Н/С

Глт на Сеокджин:

Кук и Тае,така и не се  появиха.Чаках ги цяла нощ. Накрая бях толкова скапан, че си легнах. Точно бях задрямал,когато влезе Чим. Бях му обещал,рано сутринта да отидем при лекаря. Станах, оправих се и след 30-тина минути тръгнахме към болницата. Когато пристигнахме, се запътихме към регистрацията, от където ни дадоха напътствия за към стаята на гинеколога. Накарах Чим да почука,и когато получи отговор го натиках бързо в кабинета.Реших да седна, докато го чакам отвън. Няколко минути по-късно, десет ако трябва да сме точни,Чим излезе страшно щастлив. Сядайки до мен, той подпря главата си на рамото ми.

Аз: Какво стана?

Той се изкиска и ме погледна.След което извади от джоба на якето си снимка.

Ч: В средата на вторият месец съм.И то не с едно бебе,а с две!Погледни ги!Не са ли сладки?Според теб, Юнги ще се зарадва ли?

Усмихнах се и го погалих по главата.

Аз: Ако не се  ще го пребия... Тоест ще накарам Джун да го пребие. Сега нека излезем да хапнеш.

Ч: Добре хьонг.

Станахме и излязохме от болницата. Отбихме се в едно кафене, където с Чим се натъпкахме, като прасета. След като се наядохме, поискахме сметката.Докато я чакахме, Чим проговори тихо:

Ч: Хьонг, а между теб и Джун... Деца?

Не знаех какво да  му кажа. Да, исках да родя деца.Но освен мойте , исках да отгледам и зарадвам, и някое от онези нещастни деца.

Аз: Не сме го обсъждали *излъгах*

Ч: Оу...

Така приключи разговора ни.Не си казахме нищо повече, докато не се прибрахме.Аз  тръгвах към спалнята, когато Чим ме спря.

Ч: Ще бъдеш ли с мен, когато му кажа довечера за... *погали корема си*

Кимнах, при което той се усмихна и ме остави да се кача, и да си легна.

Тъкмо се опъвах на леглото,когато от банята излезе мокър Джун,леко ядосан.

Н: Къде беше?

Аз: Навън с Чим.

Н: Защо вчера не ми съобщи? Сутринта се наложи да си лъскам, защото моето бебче го нямаше, да ме задоволи.

Аз: Забравих да ти кажа Джуни...Но трябва да свикваш, че на моменти няма да ме има, и ще се наложи сам да си оправяш проблема.

Н: Не е честно. Не стига, че ме караш да използваме предпазни мерки, а сега ми казваш,че може и да те няма?!Не си познал.

Тръгнах да му отговорям нещо, но той застана над мен и грубо стисна пакета ми, а аз изстенах безпомощно.

Н: Сега, за наказание, ще те любя без предпазни мерки.

Аз: Давай татенце *казах с нагла усмивка*

В близките два часа не можах да си легна.Оказа се, че този простак е незадоволен.Най-накрая,когато успях да стигна до леглото, в стаята влетя Чим.