Ex Boyfriend?[Texting] (Yoonmin)

•20•

Джимин влезе бавно в дома на Юнги, смеейки се на по-големият.

-Тези торби не ти ли тежат?- Продължи да се кикоти Чим, затваряйки вратата зад себе си.

-Не, глупости, само ми почервеняха ръцете.-Юнги събу обувките си и навлезе по-навътре в луксозният дом, отивайки към кухнята.

Постави накупените продукти на откритият барплот в своята черно-бяла кухня.
Върна се и погледна Джимин, който сваляше якето и обувките си.

-Искаш ли да те разведа?-Предложи Мин, усмихвайки се леко тъжно и наранено.

-Не си променял нищо в тази къща май, а?-Засмя се Парк и кимна на Юнги, тръгвайки по големият коридор, водещ до отвореният хол.

Огледа го.
Всичко си бе както двамата влюбени го бяха обзавели.

Черният и белият цвят преобладяваха в цялата къща.
Джимин се усмихна, оглеждайки всеки един мебел, спомняйки си как седяха в празният хол на един стар диван, разглеждайки и подбирайки боя и мебели.

Смеейки един на друг, прегърнали се, с чаша вино, наслаждавайки се на сладките моменти.

Парк бързо отмести погледа си, тръгвайки нагоре по белите стълби.

Юнги следваше момчето и знаеше какво си мисли.
Всеки ден се сблъскваше с тези мисли и спомени.

Джимин погледна белият коридор и се усмихна.
Огледа всяка една врата.

Стаята за гости, домашният офис на Юнги, банята за гости, архивите с документите на Юнги.

Джимин спря погледът си на вратата в края на коридора.

Тяхната спалня.

Парк бавно пристъпи, хвана бравата на вратата и влезе вътре.

Всичко си бе така, както бяха го подбирали.
Юнги наистина нищо не бе променял.
Така живееше Юнги.