-Защо идваш в парка със заешки домашни чехли, бяла прозрачна тениска и тъмно-червено долнище на пижама, забога?-Засмя се Джимин,държейки ръката на Юнги ,докато бавно вървяха към колата.
Юнги се засмя леко, поглеждайки към домашните , розови чехли.
-Тези чехли са твоите всъщност.Остави ги , когато си тръгваше.-Засмя се леко Юнги, карайки Джимин да млъкне за малко и да спре да върви. Чими пусна ръката на Юнги, след което го погледна сериозно.
Юнги повдигна едната си вежда.
-Джимини, принце мой...какво стана?-Лошите мисли бързо все пак се прокраднаха в ума на Юнги, карайки го да мисли,че момчето няма да иде с него и няма да са заедно.
Бързо и ядосвайки се затова, че е шофирал до парка и бягал из него в този си вид.Бавно прикрачи към него, разпревайки ръце, гледащ притеснено и сериозно, когато Джимин започна да се смее с глас. Силно.
-Дори са ти малки!-Смееше се момчето както никога до сега. Малките Джиминови чехлички бяха определно малки за ходилата "плавници", както обичаше да ги нарича Чим, на Юнги.
Мин бързо извика сърдито , тръгвайки напред и почвайки да се оплаква като пенсионер.
-Изплаши ме!Знаеш го и пак го правиш!Ах, Джиминши...
Малчото се усмихна сладникаво, хващайки ръката на Юнги, гледайки лицето му с усмивка.
-Но ме обичаш, нали?
-Не.
------------------------------------------------------
Е, крайчето е скоро :')
ESTÁS LEYENDO
Ex Boyfriend?[Texting] (Yoonmin)
Historia CortaStupidEx1993:Тъжен съм, ще ме целунеш ли? Jiminssi1995: Предпочитам да целуна кактус пред теб! (Корица:Marito Nikolova)