this.

#3 Андрю

Защо по дяволите я накарах да дойде? Определено не бях с всичкия си.
-Не че сега съм с всичкия си! - казах си и продължих да правя опити да пиша. Нямаше начин да успея да довърша този доклад до края на деня. Главата ми все още беше в облаците. Колкото и да се опитвах да се успокоя и да укротя възбудения ми пенис, самото очакване, че тя ще дойде тук ме побъркваше. Погледнах бюрото си, обмисляйки къде ще ми е най-добре да я поставя, когато на вратата се почука. Погледнах я и преглътнах.
-Влез! - почти изкрещях и видях как бравата се движи и вратата се отваря. Изправих се и тръгнах към нея. Тялото ми не ме слушаше. Къде по дяволите се беше дянал всичкият ми здрав разум? В стегнатия ми панталон, разбира си и пенисът ми го напомни.
-Здравейте! - поздрави ме тя, а аз я хванах за ръката и я придърпах вътре в стаята и затворих вратата, а после завъртях ключа. Наистина бях превъртял. Погледнах надолу. Може би нямаше да я изплаша. - Нужно ли е да заключвате? - попита ме, а аз се обърнах, докато прибирах ключа в предния си джоб, а тя погледна ръката ми. Със сигурност е видяла и нещо друго. Не отместваше поглед от панталона ми и преглътна. А аз сложих ръцете си на кръста, чакайки я да проговори.
-За какво искаш да говорим? - попитах я и тя ме погледна в очите, след това настрани.
-За една книга. - отвърна бързо.
-Книга?
-Да?
Тя все още беше с раницата на гърба, но папките й, които скриваха гърдите й, сега ги нямаше и виждах как ризата й се повдига, докато дишаше. Приближих се към нея, както нощната пеперуда се приближаваше към горящото пламъче на свещта и въпреки че знаех, че не трябва да го правя застанах пред нея и гледах устните й. Усмихнах се. А мислено си ударих шамар. Не бях много висок, но достатъчно, че да й се наложи да вдигне главата си нагоре за да не прекъсне зрителния контакт. Вдигнах ръката си към лицето й и прокарах палеца си по долната й устна, а дъхът й излезе от устата й и погали ръката ми. Придвижих я към бюрото ми и я придърпах към себе си. Беше сладка, беше микс от емоции и сладост. Не отвърна на целувката ми. Бях идиот и то много голям идиот. И бях загазил, мамка му! Отново я придърпах за целувка и се надявах този път да ми отвърне. Усетих ръката й на кръста ми, а устните й леко се раздвижиха. Или искаше да ми каже нещо, или да отвърне на целувката ми. Предпочитах да е второто и затова продължих да я целувам. Вече беше късно за разговори. Ръцете ми пуснаха главата й и ги придвижиха надолу по гърба й, докато достигнах дупето й. Стиснах силно двете полукълба и я притиснах към себе си, преди да я повдигна, а тя да увие краката и ръцете си около мен. А аз я сложих да седне на бюрото ми. С вдигната пола. С едната си ръка галех бедрото й, докато с другата разкопчавах панталона ми. Придвижих я до ръба на бюрото ми. Погалих влажната материя на гащичките й, а тя отмести ръката ми. Прекъснах целувката и я погледнах в очите.
-Моля те, кажи ми че си дошла заради това! - гледах я как преглъща. Свали раницата от гърба си и я пусна на пода до краката ни. Плътните й устни се разтвориха, но от тях излезе тих стон, преди да ме придърпа за да ме целуне. Отместих гащичките й настрани и нахлух в нея. Бързо и силно и тя откъсна устните си от мен, преди да чуя лекият й стон. От къде мамка му да знам, че ще е толкова хубаво?
Погледнах я докато бях заровен надълбоко в нея, а тя отметна главата си назад, представяйки ми нежната си шия. Погалих я, Прокарах палеца си по ключицата й и в ямката между двете. Горните копчета на ризата й бяха разкопчани достатъчно за да показват малко от линията между гърдите й. Пълни, големи и красиви. Разкопчах още едно копче и вкарах ръката си в сутиена й. Извадих гърдата й за да видя красиво оформените й зърна, подканяше ме да ги вкуся. Но нямах време. И затова я тикнах да легне върху разпилените листи на бюрото ми, придърпвайки я за краката към мен. И започнах да я чукам. Виждах я как се извива, усещах как соковете й се изливат върху мен. Беше наистина тиха, но всяко нейно движение ми показваше, че й харесва това, което правя с нея. И мамка му, беше невероятно хубаво. Сведох поглед към мястото, където се сливаха телата ни. Дръпнах отново гащичките й преди да се измъкна от нея, но не докрая и отново навлязох в красотата ѝ ... Мамка му! Чуках моя студентка в кабинета ми и то без презерватив. И страшно много ми харесваше. Трябваше да се залея със студена вода. Трябваше веднага да спра и да й кажа да си ходи, но не можех. Не можех и да свърша в нея. Хванах ръцете й за да я изправя до седнало положение, но без да излизам от нея и прошепнах в ухото й.
-Пиеш ли хапчета? - попитах и пенисът ми потрепна в нея, а тя беше задъхана. Как можеше да се контролира така? Тя не заслужаваше да я обладавам така тук на бюрото ми без дори да обмисля всичко и дори това, че съм в нея без никакви предпазни средства.
-Не! - тя застана срещу мен лице в лице. Виждах сълзи, болка и в същото време страст, която можеше да ме погуби. А тази комбинация от емоции в погледа й ме караше да я искам още повече. Измъкнах се от нея бавно, само за да вляза отново. Тя ме придърпа за врата и ме целуна. Беше хубаво мамка му. Не спирах да я придърпвам към себе си. Знаех, че е грешно и че не трябва да го правя, но тя беше толкова сладка. Не спирах да тласкам в нея. Исках да я слушам докато свършва, но тя се опитваше да бъде тиха. Разбирах, че й е трудно, виждах как тялото й се извива върху бюрото ми. Стискаше листи, други падаха на земята, но не ми пукаше.
-Мамка му! - изругах, когато усетих, че ще свърша и бързо се измъкнах от нея. Обърнах й гръб. Не можех да повярвам, че го правя. Пенисът ми пулсираше, искаше освобождение и беше много трудно да остана с гръб към нея, вместо да съм в нея и да я изпълвам с мен и да я напълня със спермата ми. - Мамка му! - изругах още веднъж и погледнах към пениса си, който успя да ме предаде. Толкова години ме слушаше и стоеше далеч от всички студентки, а днес ме предаде. Чувах, че Роуз се движи и се обърнах. Тя беше слязла от бюрото. Рошава, раздърпана, зачервена и подмокрена, с лека усмивка на лицето си започна да се приближава към мен. Дръпна ме към себе си и ме целуна леко по устните. Дръпна ме и ме завъртя. Сега местата ни бяха разменени. Аз подпрян на разхвърляното ми бюро, а тя прехапала устната си се смъкна надолу по тялото ми. Обхвана пениса ми с ръка и го вкара в устата си. Облизваше го без да спира да движи ръката си. Щях да свърша твърде бързо, но на кого му пукаше? Щях да свърша в хубавата й уста. Държах главата й, докато тя ме обработваше. Докато го притисках в нея, опитвайки се да достигна до гърлото й. Тя махна ръката си и това беше моят шанс. Притиснах главата й, докато тя се държеше за бедрата ми, а когато го извадих от устата й, повдигнах главата й за да я погледна в очите и отново го вкарах. Започнах по-интензивно да тласкам в нея, докато вече бях готов да свърша. Дълбоко заровен в устата й. Усетих как преглъща. Не че имаше някакъв избор. Когато вече бях напълно изпразнен и излях последната капка в нея ѝ помогнах да се изправи. Исках да я погледна в очите, но тя сведе поглед и понечи да оправи ризата си. Помогнах й. Докосвах гърдите й, докато го правех. Когато приключих повдигнах брадичката й, за да ме погледне в очите. Не исках да съжалява. Защото аз не съжалявах.
-Дори и да отидеш да разкажеш на ръководството, какво се случи току що няма да съжалявам. - погалих долната устна, преди да се наведа и да я целуна.
-Трябва да тръгвам. - каза спокойно тя. Исках да говори, исках да говори с мен и да ми каже какво ще последва от действията ни. Защо го направи? Защо се остави толкова лесно да я изчукам и то в кабинета ми.
-Искам те още! - прошепнах в устните й, преди отново да я целуна и да захапя устната й. - Нека да го направим пак! На друго място! Където ще можем да се отпуснем. - отново я целунах. - Моля те! Не ми стига веднъж с теб! Кажи ми, че ще го направим?
Тя се усмихна съвсем леко.
-Да започвам ли да пия хапчета? - попита ме тя плахо. Дали да пие хапчета?
-Задължително! - притиснах я към себе си и отново я целунах. Беше глупаво да започвам връзка със студентка. И беше рисковано, но твърде много я исках, за да се вслушам в думите на втория ми баща Греъм Филипс да се пазя от тях. Но в случая аз започнах всичко, като я поканих в кабинета ми, а дори нямах представа какво започвам. Щях да се справя. Трябваше да се справя, защото тя се надигна на пръсти и ме целуна, преди да отключа и тя да излезе от кабинета ми. Коридорите бяха празни и аз застанах на вратата, наблюдавайки я как се отдалечава, поклащайки бедрата си. Бях прав, че тя е беля, но я исках каквато й каша да забърквам с нея. А тя дори не се обърна назад за да ме погледне.