this.

#2 Андрю

Пореден ден, поредната лекция и поредната доза Роуз и големите й очи, които се взират в мен от първия ред. Проблемът ми е, че я искам и ще ми е много трудно да я игнорирам. Както и желанието, което се надига в мен.
Мамка му! Изругавам на ум. В аудитория пълна със студенти аз започвам да се възбуждам от следящият ме поглед и не мога да направя нищо друго, освен да седна и да се опитам да се успокоя, за да не стана за резил пред студентите ми. Защото наистина желая това момиче, колкото и да е грешно. А тя продължава да си седи там и да ме наблюдава.
Опитвам се да говоря и знам, че го правя, но дори нямам представа какви глупости им дрънкам, но пък толкова време съм я водил тази лекция и я знам наизуст, че го правя машинално. Поглеждам отново към нея, тя поглежда надолу и прехапва устна. И аз поглеждам часовника си. Точно минута до края.
-За днес приключихме! - казвам бързо, но не мога да се изправя.
-Но вие спряхте по средата на изречението? - казва едно момиче с изрусена коса, но аз дори не знам за кое изречение говори. Поглеждам я, а тя поклаща глава и свива устни, подканяща ме да продължа.
-Утре ще довършим! - половината вече са станали и дори вече напускат стаята. Русото момиче ми върти очи, а Роуз и Приятелката й си събират нещата. - Госпожице Бумър! - тя замръзва на място, когато казвам името ѝ. - Елате тук! - тя плахо и с потрепващи ръце взема раницата си и някакви папки и тръгва към мен, докато другите почти изпразват мястото. Тя ме приближава и аз усещам как предателският ми пенис потрепва, когато виждам с какво точно е облечена. Тя застава пред мен с късата си червена карирана пола, червени кецове и бяла риза, докато аз се опитвам да се скрия под масата. - Знам, че сега имаш други лекции, аз също имам, така че ако искаш да поговорим ела в кабинета ми когато приключиш!
-За какво искате да говорим? - попита ме тя плахо, а аз се усмихнах.
-Не знам, стори ми се че ти имаш да ми казваш нещо.
Тя стоеше и ме гледаше съмнително.
-Да. Бих се радвала да поговорим.
Трябваше да се успокоя малко, но вече бях започнал да се вълнувам за предстоящата среща в кабинета ми. Наистина бях полудял, щом й казах да дойде след лекциите си в кабинета ми. Сами двамата в една стая и в различни пози. Тя излегната на бюрото ми, докато аз я чукам.
-До после! - усмихнах й се и тя ми отвърна с усмивка. Обърна се, предоставяйки ми гледката на леко поклащащите й се бедра. Полата се движеше заедно с тях и леко се повдигаше. Преди за излезе тя се обърна и аз отместих поглед от дупето й към лицето й, но показалецът ми продължаваше да търка долната ми устна, опитвайки се да изтрие течащите ми лиги. Тя ми се усмихна и излезе.
-Най-накрая... - простенах и оправих панталона си, който ужасно ми стягаше. - Мамка му! - сложих ръцете на масата пред мен и зарових главата си в тях. Идеше ми да я ударя в масата и да загубя съзнание, но имах още работа.