this.

#4 Роуз

Топлата вода бавно се стича по тялото ми и отмива неговия аромат. Мъчно ми е, че уикендът свърши и сега цяла седмица трябва да го гледам без да мога да го докосвам. Плановете ми за тази година напълно са провалени и трябва възможно най-бързо да прекратя започнатото, да се махна от този колеж, от този град и от този мъж.  Но не мога да спра да го целувам и всичко, което следва след това. Той е всичко за което съм мечтала, но и всичко което цял живот съм мразила. Правя същата грешка като майка ми и съм с мъж, който в един момент ще избере сигурността и ще ме изостави. Затова просто трябва да се махна от тук. Спирам водата. Не искам да плача, но усещам как сълзите започват да парят в очите ми. Обличам мекия си халат, увивам косата ми с една хавлия и пускам сълзите да се стичат.
-Как си изкара уикенда с професора? - когато излизам от банята, Лин вече се е прибрала в квартирата. Когато се прибрах преди един час я нямаше. Сега е тук, по-свежа от всякога и ми се усмихва, преди да забележи, че плача. - Какво е направил глупака?
-Нищо. - отговарям ѝ. - Мислех си за мама.
-Не си му казала, нали? - пита ме тя и ме прегръща.
-Не можах. Мислиш, че съм глупава, нали?
-Ни най-малко.
Засмивам се, преди да продължа.
-Просто стоях пред него и му се усмихвах. Имах възможност да му го кажа поне сто пъти за тия два дни. Да си поговорим за баща ми и за това, дали той му е говорил за мен. Дали знае за съществуването ми.
-Трябва да му кажеш, защото рано или късно ще разбере, че си дъщеря на втория му баща.
-И, че е изневерил на майка му със своя студентка. - поглеждам я, а тя е свела поглед. - Мислиш си, че е същият като него, нали?
-Не! - отговаря ми тя, на аз я прекъсвам, преди да е започнала да ни оправдава.
-Не се притеснявай, и аз го мисля. Права си! Трябва да сложа край на това.
Събличам халата и махам хавлията за да се облека. Докато го правя Лин започва да говори.
-Изкарах целия уикенд в къщата на Братството. По точно в стаята на Едуард.
-Изненадана съм. - казвам ѝ. - Как си решила да отидеш там сама?
-Не бях сама. Взех Клеър с мен, но по-странното е, че тя прекара цяла нощ с Ричард, а на сутринта той беше някакво все едно нищо не се е случило, а тя си тръгна от там без да каже нищо. Просто ни погледна и излезе през вратата. Това момиче беше странно още в гимназията, но сега съвсем откачи.
Вече съм облечена и слушам разказа на Лин. Клеър не е лошо момиче. Тя винаги учи и не се замесва в неприятности. Стига ми това, че Лин успя да измъкне  от мен информация защо съм толкова обсебена от Анди Рандъл. Не мога да намесвам още някого. Телефонът ми започва да звъни. Вземам го бързо. Виждам името на Рандъл и затварям очи преди да му вдигна.
-Здравей! - казвам с все още затворени очи и мога да видя усмивката му.
-Вече ми липсваш!
Не знам какво да му отговоря. Пред него винаги съм като някакво безмозъчно Ку-ку, което не знае как се говори.
-И ти също ми липсваш!
-Искам да дойдеш и тази вечер! - казва ми той и чувам въздишка след това.
-Не мога! Трябва да уча. - успявам да му кажа и поглеждам към Лин. Лицето ѝ не издава нищо.
-Знам! - той отново въздъхва.
-Но трябва да поговорим за нещо важно.
Лин вдига двата си палеца и ми се усмихва.
-Тогава ела! - чувам ентусиазма в гласа му.
-Утре! - решавам го на момента, но Лин започва да клати пръста си в знак на несъгласие и се съгласявам да е днес. - Добре, след половин час ще дойда.
След като затварям Лин отваря устата си.
-И гледай да му кажеш преди да те е съблякъл!
Би трябвало да съм ѝ сърдита, но знам, че е права.
-Добре! Сега ми разкажи за Ед!
-Няма много за разказване. - започва тя и се усмихва. - Беше пиян и го замъкнах в стаята му. Беше зле, но на сутринта се реваншира. Трябва да пие по-малко.