Влюбени В Злото

Лош Ден

Вратата на съблекалнята не се отваряше?! Ние се паникьосахме и не знаехме какво да направим. Опитахме се да отворим вратата трите, удряхме, бутахме, ритахме, но нищо не ставаше. Започнахме да викаме за помощ, но никой не ни чуваше.

-Ива: Какво ще правим сега..??

-Зара: Не знам!

-Изабел: Спокойно... Все някой ще дойде да се опреоблече и ще се опита да отвори вратата.

-Зара: Значи ще седим и ще чакаме?

-Изабел: Да.

Ива продължи да блъска вратата и да се опитва да я отвори.
Изведнъж се чуха стъпки... Чухме гласовете на момчетата. Те ни викаха. Тогава и ние извикахме за помощ.

-Ива: Момчета тук сме!!! В съблекалнята.

-Матео: Какво правите там?

-Ива: Заключиха ни!

-Матео: Добре, ще намерим ключа и ще дойдем веднага.

Те тръгнаха да търсят ключа и ние се успокоихме.

-Изабел: Не очаквах да дойдат точно те... Мислех, че вече са ни забравили!

-Зара: И аз така си мислех..

-Ива: Не... Личи си че ни харесаха.

-Зара: Мислиш ли?

-Ива: Да!

-Изабел: Аз не знам, не сме сигурни за това. Може да са като всички други момчета..!

-Ива: Тихо! Май идват.

Момчета дойдоха и отключиха вратата.

-Иво: Кой ви заключи тука?

-Ива: Не знаем.

-Иво: От колко време сте тука?

-Зара: Не от много дълго..

-Иво: Хайде да тръгваме защото се измъкнахме от час, за да ви търсим.

-Ива: Добре.

Ние тръгнахме. С Итън останахме отзад и започнахме да си говорим:

-Итън: Не видяхте ли кой ви заключи?

-Изабел: Всъщност имаше няколко момичета, които си говориха за нещо и точно след като излязоха от съблекалнята, тогава ни заключиха.

-Итън: Мислиш ли, че може да са те?

-Изабел: Възможно е!

-Итън: А иначе, ти как си?

-Изабел: Не много добре...

-Итън: Защо?

-Изабел: Защото това е първият ни ден в това училище и вече си имаме проблеми и ми се струва, че хората не ни харесват.

-Итън: Не е вярно!

Стана ми тъжно и погледнах към пода. Тогава той ми каза, че не е вярно и че той и приятелите му ни харесват. Това ме успокои защото и ние ги харесвахме.
Стигнахме в час и учителят ни попита къде бяхме. Обяснихме му какво е станало и ни се размина. С момичета се събрахме, за да си поговорим.

-Зара: Добре... Какво стана там?

-Ива: Какво имаш в предвид?

-Зара: Ами... Не очаквах те да дойдат, не очаквах те да се върнат. Не мислите ли, че е малко странно?

-Изабел: Не, защо?

-Зара: Защото сме в това училище от два часа и вече си говорим с известни момчета? Не е ли странно?

-Изабел: Като го казваш така... Май да.

-Ива: Успокоите се. Какво може да стане?

-Изабел: Нищо. Най-много да спрат да общуват с нас.

-Ива: Именно.

-Зара: Не знам.. Имам странно предчувствие.

-Ива: Какво?

-Зара: Все едно се забъркваме с нещо зло. Вие не го ли чувствате?

-Изабел: Не?

-Ива: Не е като да ни убият, нали?

-Изабел: Именно.

-Ива: За това, Зара, не се притеснявай!

-Зара: Добре.

Какво се случва с Зара? Защо е толкова притеснена? Започвам да се тревожа за нея. Дано не стане нищо лошо.