Влюбени В Злото

Срещата

След разговора ни с Зара и Ива, часа свърши, навън беше много тъмно. Беше време да се прибираме. Отидохме в съблекалнята отново да се преобличаме, но този път оставихме врата отворена. Преобличахме се една по една, за да стоим до вратата и да сме сигурни, че никой няма да ни заключи отново.

След като бяхме готови, момчетата дойдоха, за да видят какво правим и как сме:

-Итън: Здравейте, махнахте се от часа много бързо.?!

-Ива: Да. Защото искаме да се прибираме.

-Итън: Ясно!

-Матео: Щяхте ли наистина да си тръгне без да се сбогувате?

-Изабел: Да, защо не?!

-Матео: Защото искам да говоря със Зара.

-Зара: Добре. Говори.

-Матео: Насаме?

-Зара: Оуу, да, разбира се.

С Ива започнахме да подхвърляме намеци и да смеем, а той я хвана за ръката и я изведе от училището, за да говорят.

-Иво: За какво ли ще говорят?

-Ива: Мисля, че е прекалено ясно!

Тя му намигна, когато каза това.

-Итън: Аз не знам?!

-Ива: Помислете малко!

Аз започнах да се смея докато те се правеха, че не знаят, но истината беше, че и ние не знаем. Решихме да си вземем чантите и да излизаме от училището. Докато излизахме от училище, видяхме как Зара прегръща Матео. Ние стояхме настрани и гледахме. Когато бяха готови, Зара и Матео дойдоха при нас и момчетата тръгнаха по техния път и ние по нашия.

-Ива: Разказвай!

-Зара: Какво?

-Ива: Какво стана.?!

-Зара: Нищо особено..

-Изабел: Как така нищо особено?? Вие се прегръщахте!!!

Зара се изчерви и започна да подскача от радост.

-Зара: Добре де, той ме покани да излезем и каза, че ме харесва и че би му харесало да се озпознаем по-добре.

С Ива започнахме да крещим и да подскачаме от радост.

-Ива: Кога ще излизате?

-Зара: Тази вечер.

-Ива: Какво? Тази вечер ли?

-Зара: Да!