Влюбени В Злото

Предположението

Не спахме цяла нощ...

Стояхме будни, мислихме какво да направим, да звъннем ли на полицията, на баща ни или не...

Не можахме да мигнем даже... И всичко това беше от страх.

Въпросът е - Кой? ЗАЩО? Какво иска от нас и защо точно нас?
Надявам се скоро да намерим отговора на тези въпроси.

Не знам защо точно нас?! Може ли да е някой от гимназията и ако да - кой??

Измина доста време откакто седим, мислим и се опитваме да отгатнем това, но никой нищо не се сети.

След 15 минути...

През това изминало време, Ива се опита да убие тази тишина..

-Ива: Помните ли онези момичета, които ни заключиха?

-Изабел: Да?

-Зара: И какво за тях?!

-Ива: Мислите ли, че може те да са виновни?

-Зара: Как ти хрумна това?!

-Ива: Просто питам.

-Изабел: Не ми се вярва, че те биха го направили. В смисъл не са толкова луди да влязат в къщата някой и да ги плашат, предполагам, а и ние видяхме тъмна, черна и висока фигура. Нали Зара?

-Зара: Да.

-Изабел: А и откъде ще намерят къде живеем?

-Ива: Права си!

-Зара: Чакайте!!! Ами ако са ни проследили?

-Изабел: Не ставай глупава...

-Ива: Мислиш, че може да са ни проследили ли?

-Зара: Да.

-Ива: Изабел.. Ти как мислиш?

-Изабел: Не знам вече...

След около 10 минути започнахме да спорим..
Както си спорехме, времето отлетя много бързо. Вече беше сутрин. Дори не забелязах как стана...

-Изабел: Хора, сутринта е!

-Зара: Какво... Преди малко беше тъмно!

-Изабел: Да, преди малко.

-Ива: Колко е часът?

-Изабел: Остави часът. Имаме час и половина да тръгнем от вкъщи, а и приличаме на ходещи зомбита!

-Зара: Не сме спали цяла нощ. Искате ли да пропуснем гимназията днес?

-Изабел: Не.

-Ива: С грим и кафе всичко ще се оправи.

-Зара: Вярно..

-Изабел: Аз отивам да си взема душ.