Влюбени В Злото

Момчетата

Тази нощ почти не спах. Успях да си почина, но не така както исках...

Беше сутрин. Станах. Приготвих закуска и седнах сама, навън, за да мисля и да мине времето.

Видях колко е часът и беше 7:47.
Реших да събудя момичетата. Когато стигнах на втория етаж, за да събудя Ива, тя не беше в стаята си. Отидох при Зара... И нея я нямаше! Замислих се... Защо ги няма? Къде са!? Реших пак да сляза на първият етаж. Слязох и тъкмо да се обърна... Някой ме бутна.. Обърнах се и какво да видя.. Зара и Ива.

-Изабел: Изплашихте ме...

-Зара: Търсехме те!

-Изабел: И аз вас търсех.

-Ива: Изплашихме се като видяхме, че те няма.

-Изабел: Защо? Бях навън.

-Ива: Даже не ни събуди.!?

-Изабел: Оставих ви да спите, докато направя закуска.

-Зара: Ами хайде да ядем и да тръгваме вече.

-Ива: Хайде.

Закусихме и тръгнахме към гимназията. Решихме да звъннем на баща ни и слава богу, той вдигна и каза, че е добре и че нищо му няма.

След около 20 минути стигнахме и видяхме Иво и Матео. Отидохме при тях.

-Ива: Здравейте.

-Иво: Хей.

-Матео: Как сте?

-Ива: Може да се каже, че сме добре. А вие?

-Иво: Добре.

-Матео: А защо може да се каже, че сте добре?

-Зара: Последните няколко дни се случиха много неща...

-Матео: А можем ли да ви помогнем?

-Зара: Не..

Звънецът би. Ива и Зара имаха Биология. Аз имах География с Матео и щяхме да тръгнем заедно. Ива и Зара тръгнаха и се възползвах от шанса да поговоря с Иво и Матео.

-Изабел: Момчета... Къде е Итън?

-Матео: Не знам, не сме го виждали от вчера.

-Изабел: Ако нещо му се е случило?

-Матео: Не, спокойно.

-Изабел: А може ли да ви попитам нещо?

-Иво: Зависи.

-Матео: Иво.. Не бъди такъв де... Разбира се, че може Изабел.

-Иво: Шегувах се!! Съжалявам.

-Изабел: Няма проблем.

-Иво: А ти.. Какво искаш да ни питаш?