Влюбени В Злото

Тъмната Мистерия

Ножовете ги нямаха. Не знаехме къде да ги търсим, не знаехме какво да правим. Сетихме се да вземем камъни от улицата и да претърсим къщата. Почнахме извън и около къщата. Въртяхме се около къщата 20 минути, за да се уверим, че няма нищо- нямаше нищо.
Влязохме вътре в къщата, търсихме дълго време и пак нямаше нищо. Качихме се на вторият етаж и всеки си огледа стаята, пак нямаше нищо. После заключихме всички врати, всички прозорци, обикаляхме в къщата, за да се уверим, че са заключени. Всичко беше наред и беше време да вечеряме. Трите седнахме на масата и започнахме да си говорим.

-Зара: Нека да забравим за това, да вечеряме спокойно и ще видим какво ще стане до утре.

-Ива: Добре.

-Изабел: Зара, разкажи ни.. Как мина срещата!?

-Зара: Беше страхотно.

Зара започна да ни разказва как е минала срещата и какво се е случило.

Изведнъж ѝ звънна телефона.

-Зара: Матео ми звъни. Извинете!

-Ива: Хайде отивай!

Зара отиде в хола и започна да си говори с Матео и Ива ми прошепна.

-Ива: Изабел, помниш ли как днес в училище Зара ни каза нещо. Мисли си, че има нещо тъмно, мрачно и мистериозно в тези момчета. Мислиш ли че е права?

-Изабел: Мислиш, че те са виновни за случилото се ли?

-Ива: Не знам, но трябва да разберем какво стана, кой е виновен за това и дали трябва да се пазим от някого.

-Изабел: Права си. Да кажем на Зара.

-Ива: Добре.

Зара дойде...

-Зара: Какво да ми кажете?

-Изабел: Зара.. помниш ли как днес в гимназията ни каза, че мислиш, че в момчетата има нещо мрачно, което те притеснява?

-Зара: Да помня.

-Ива: А мислиш ли, че може те да са виновни за случващото се и да крият нещо?

-Зара: Какво? Сериозно ли?

-Ива: Да.

-Зара: Не знам..

-Ива: А искаш ли да разберем?

-Зара: Как?

-Ива: Ще измислим план.

-Зара: Добре.

След 20 минути...

-Изабел: Късно е.. Искате ли да си лягаме вече?

-Ива: Да!

-Зара: Добре

Всички тръгнахме към стаите, но преди това проверихме отново, но само стаите. Заключихме прозорците на стаите ни и легнахме.

Като се преобличах в пижамата си погледнах навън, през прозореца и се наслаждавах на гледката. Изведнъж видях нещо, имаше едно дърво и до него се показа една тъмна и висока фигура. Мисля, че е мъж. Изплаших се. Затворих си очите и пак ги отворих, но там нямаше никой! Казах си, че си въобразявам и си легнах. Не можах да заспя, за това си пуснах някой филм. Минаха около 20 минути. Всичко беше спокойно, но изведнъж Зара  изкрещя много силно. Излязох от стаята си и тичах към нейната. Видях Ива и влязохме в стаята на Зара...

-Ива: Зара какво стана??

Зара трепереше и плачеше. Отидохме при нея, за да я успокоим.

-Изабел: Зара. Какво стана?

-Зара: Имаше човек.

-Изабел: Къде имаше човек?

-Зара: Пред прозореца!

-Ива: Зара, затворихме ти прозореца, нали?

-Зара: Да, сега е отворен!!

-Изабел: Как изглеждаше този човек?

-Зара: Не знам.. Беше целият в черно.

-Изабел: И аз видях този човек..

-Ива: Как?? Къде?

-Изабел: Ами обличах се и погледнах през прозореца. Имаше човек в черно точно до дърво и после си затворих очите и пак ги отворих, но човекът не беше там.

-Зара: Може ли да спим в една стая... Защо след това, което стана, няма да мога да спя.

-Изабел: Да!

-Ива: Къде ще спим?

-Изабел: В твоята стая.

-Ива: В моята?

-Изабел: Да!

-Ива: Добре, отиваме ли?

-Зара: Хайде.

Трите отидохме да спим в стаята на Ива и заспахме.
Изведнъж нещо ме събуди.. Беше 3 сутринта и чух някой да ходи на първият етаж. Събудих Ива и Зара, за да слезем долу и да видим какво има там! Слязохме... Врата на мазето беше отворена.

-Ива: Ще слезем ли?

-Изабел: Да.

Слязохме в мазето, отгледахме, нямаше нищо и тогава Зара каза:

-Зара: Ива... Изабел...

-Ива и Изабел: Какво?

-Зара: Елате... Тука има една кутия.

-Изабел: Каква кутия?

-Зара: Не знам! Няма да я отворя!

-Ива: Нито пък аз.

-Зара: Изабел... Ти отваряш.

-Изабел: Добре.

Отворих кутията. В кутията бяха всички ножове, които бяха изчезнали от шкафа в кухнята... Всички ножове бяха покрити с кръв и имаше бележка, на която пишеше "Това е само началото".