Влюбени В Злото

Мрачна Нощ

Когато Матео даде огромният букет от тези красиви цветя на Зара, тя едвам го държеше и го подаде на нас, за да го сложим във ваза. Те тръгнаха и ние ги отпратихме.

-Ива: Този букет е по-голям и от раницата ми!

-Изабел: Нали!!?

-Ива: Да.

-Изабел: Ела ми помогни да го сложа във вазата.

-Ива: Идвам.

Докато търсехме вазата се чу някакъв шум отвън.

-Ива: Ти чу ли това?

-Изабел: Да!

-Ива: Какво беше?

-Изабел: Не знам. Май дойде отвън! Ела да проверим.

-Ива: Хайде!

Излязохме навън и нямаше нищо. Пак се чу шум, но този път беше така все едно някой ходи зад нас. Уплашихме се.

-Ива: ЕХО!? ИМА ЛИ НЯКОЙ??!

Постояхме малко отвън и се огледахме още малко, за да сме сигурни, че нямаше никой.

-Изабел: Май няма никой..

-Ива: Може да е било котка?

-Изабел: Да, хайде да влизаме.

Когато влязохме, задната врата на къщата към двора беше отворена.

-Ива: Изабел? Ти ли остави вратата отворена?

-Изабел: Даже не съм я пипала!

-Ива: Мисля, че има някой в къщата!! Вземи нещо, като оръжие и да проверим къщата.

-Изабел: Добре.

Взехме стъклени бутилки и обиколихме първият етаж на къщата- нямаше никой.

Чу се някакъв шум на вторият етаж и решихме да се качим и да погледнем.

-Изабел: Ива страх ме е..!

-Ива: И мене, но трябва да огледаме.

-Изабел: Добре.

Претърсихме всички стаи с изключение на моята и тръгнахме към нея, за да я огледаме. Когато стигнахме, врата на стаята ми беше отворена.

-Ива: Ти ли остави врата на стаята отворена?

-Изабел: Не! С теб бяхме там, за да вземе гримовете и после я затворихме, помниш нали!

-Ива: Да, а защо е отворена??

-Изабел: Не знам, да влезем ли?

-Ива: Да.

Влязохме в стая. Огледахме. Нямаше нищо, но това беше докато не чухме един шум зад нас.