Влюбени В Злото

Запознанството

След 3 минути ходене из коридорите на училището, ние стигнахме до директорската стая и влязохме вътре.
Той ни се усмихна и ни обясни всичко, което трябваше да знаем.
След около 10 минути излязохме и отидохме до стаята, в която имахме учебен час.

-Ива: Това ли е стаята?

-Изабел: Така мисля.

-Ива: Виж! Нора и Бела са там!

-Изабел: Тогава сме дошли в правилната стая.

Ние влязохме в стаята и учителката ни попита дали сме новите ученички. Казахме, че това сме ние и се представихме.

-Нора: ИЗАБЕЛ!!! ИВА!!!

-Изабел и Ива: Хей!

-Нора: Искате ли да седнете до нас?

-Изабел: Но има само едно свободно място!?

-Бела: Веднага ще намеря стол!

-Изабел: Добре.

Бела намери един стол и ние с Ива седнахме.

След 50 минути...

Звънецът би и всички излязоха от стаята.
Видяхме се с Зара точно при шкафчета:

-Зара: Новото училище много ми харесва!

-Ива: И на мен!

-Изабел: Учителите са строги..

-Зара: Така е, ама не се занимавай с това. Те са учители, нормално е!

-Ива: Вярно е.

-Изабел: Добре.

-Зара: Какво имате следващия час?

-Ива: Испански, ти?

-Зара: Биология.

-Ива: Изабел, ти какъв час имаш?

-Зара: Изабел..???!

Бях погледнала към едно момче.. Косата му беше черна. Очите му бяха сини. Момчето беше същият, който беше с приятелите си, които ни бяха огледали. Той погледна към мене и ми се усмихна, а аз продължих да го гледам и не чувах кой какво ми говори...

-Зара: Изабел, добре ли си?

-Ива: ИЗАБЕЛ!!

-Изабел: Какво?

-Зара: Чу ли какво те питахме?

-Изабел: Ъммм...

-Ива: Хахаха

-Изабел: Съжалявам момичета... Погледнах едно момче и не можах да отделя погледа си от него.