One Beautiful Contingency(Временно Спряна)

2 глава

Г.Т.Ниа
След като се прибрах, разказах всичко на момичетата, но те трудно повярваха на думите ми.
*на сутринта*
Чисто по съседски решихме да им занесем пай, който Ина беше сготвила по-рано. Взех пая и тръгнах към къщата на момчетата. А онези моите откачалки (попринцип така се наричаме с приятелките ми😂)бяха накацали на прозореца и чакаха да видят какво наистина ще се случи. Застанах пред вратата им и с треперещата си ръка натиснах звънеца, който за мое учудване издаваше този звук:
'bultaoreune'.
В този момент ми се искаше просто да падна на земята и да се смея като полудяла, но тогава вратата се отвори. Със сигурност ще се досетите, че това беше Йонги.Сърцето ми биеше толкова силно, че съм сигурна, че дори той го чу.
-Здравей, нали не ви притеснявам? - казах аз развълнувано, но и притеснено.
-Не разбира се.-отвърна ми той със сияещата си усмивка.
-Ами, тъй като вече сме съседи.. Решихме да ви почерпим и... Затова ви донесох пай.-казах отново, но вече по-малко притеснена
-О!Нямаше нужда!-тогава видях как руменина изби по бузите му-Благодаря все пак!!-беше толкова сладък, толкова мил едвам се сдържах да не му се метна на врата, но все пак държах пая и..... Да... Нямаше как. Подадох му го, а той ме покани да вляза. Къщата им бе красива, както отвън така и отвътре. В средата на всекидневната им имаше доста удобно изглеждащ диван. А след като седнахме на него се уверих, че наистина е такъв. Едното сранно нещо беше, че никой не се засичаше из къщата. Може би останалите все още спят. Другото странно нещо бе, че Шуга е буден по това време. Часът беше 10:30. Олеле ами ако аз съм го събудила...Ужас!... Говорехме си около 30 минути, когато гледката ме потресе...Е 'потресе' е силно казана дума...Може би нещо от сорта на 'Леле мале'. А ето какво виждаха очите ми.Тае слизащ  по стълбите и беше само по... боксерки.
Г. Т. Йонги
Този безсраминик така и не се научи да се облича като се събуди. Запъти се към хладилника без да отрази, че има момиче вкъщи.
-Скъпи ми приятелю-извиках аз, а той подскочи точно преди да отвори хладилника-може ли малко...Да се прикриеш?! -като поклатих глава към Ниа. Той се усети и сложи ръцете си пред.... И се изнесе на бегом към стълбите. Беше толкова стресиран и смешен.
-Извини го, той постояно се разхожда така.-казах аз.
-Няма проблем. - каза тя срамежливо. Беше сладко.
Г. Т. Ниа
Не повярвах какво видяха очите ми. Защо Кристен не беше с мен. Когато и кажа направоо......
-Аз мисля да си тръгвам, не искам да съм нахална. - казах като усетих руменина по бузите ми.
-Защо? Не си нахална! - каза той.
-Имам работа.
- Е, в такъв случай с приятелките ти сте добре дошли по всяко време... Стига да не ми прекъснете съня.-каза на шега и започнахме да се смеем. Аз се прибрах и разказах какво се случи на момичетата. Кристен, както и предположих съжаляваше и искаше да ме убие, когато и казах за Тае. Около 10 минути ме гонеше покрай къщата с чехъл в ръка. Чудех се каква ли ще е реакцията, ако съседите  (BTS) ни гледат сега през прозореца. Сигурно нямаше да искат да ги посещаваме.И ето че сякаш чуха мислите ми. Намджун ни гледаше така:

Какво ли си мислеше? Тези откачалки какво правят? И ето, че се изморихме и влязохме вътре. Деня си мина нормално, докато...
Г. Т. Мади
Седяхме си на дивана, умирайки от скука, когато се позвъня на вратата.
-Аз ще отворя! - казах аз.
Отидох да отворя вратата и не вярвах кой стои пред мен. Това беше Джънкук. Имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне.
Г. Т. Джънкук
Тъкмо щях да проговоря, но това момиче затръшна вратата пред лицето ми. Останах много учуден и чух доста силен писък от другата страна на вратата. Стреснах се, въпреки че го очаквах. Тя отново отвори и този път малко по-спокойна.
-Здравей ъм...-поздравих я аз, но не знаех името и.
-Мадисън, но ми казвай Мади.-отвърна тя.
-Е, Мади, ти и приятелките ти сте поканени на вечеря вкъщи. Днес Джин ще готви кимчи, а определено трябва да го опитате.Пък и трябва да ви се реваншираме.-естествено ме беше срам
да говоря с нея, но все пак успях.
-Б-благодаря за поканата! К-кога да д-дойдем?
-Ами към 7, добре ли е?
-Да разбира се!
-Ами добре до тогава.
-До после.
Г. Т. Мади
Немога да повярвам.
-Момичета няма да повярвате какво се случи...- Започнах да разказвам и нищо, че беше 3 часа следобед ние започнахме да се приготвяме за довечера.

Хора, надявам се да ви е харесала. Не стана много дълга, но просто с приятелките ми нямахме много време за мислене. Скоро идва следващата глава! Ай чао!❤