One Beautiful Contingency(Временно Спряна)

4 глава

Г. Т. Кристен
Запътихме се да си вземем сладолед. Там бяха Джимин, Тара, Рейчъл и Джин. Те спокойно си ядяха сладоледите, докато не мога да кажа същото за Ина. Това момиче има толкова хубаво тяло, а беше на петия си сладолед.
-Ина!!Това кой сладолед ти е?! - каза изненадано Джънкук.
-Мисля че петия-отговори зачудено тя, а останалите останаха с отворени усти. Ние не бяхме, защото си я познавахме, тя яде много и не и личи.
Хапнахме и си тръгнахме. Всички бяхме толкова щастливи, че ни е трудно да го опишем с думи. Щом стигнахме домовете си, си пожелахме лека нощ и се прибрахме.
Г. Т. Рейчъл
Тази вечер беше наистина прекрасна, обаче една от гледките не ми понесе. Той я галеше по бузата и я гледаше толкова влюбено. Не мога да повярвам.
Г. Т. Джимин
Тази вечер беше много забавна, но дано Рейчъл и Джин не са останали с грешни впечатления.
*ретроспекция*
-Офф. Малко ми е лошо. Джимин виждам ли ти се червена, да не съм вдигнала температура? - каза Тара, а аз сложих ръката си на бузата и и отговорих.
-Не. Не си. Никак даже. - ние бяхме малко по-надалеч и Джин, и Рейчъл не ни чуха, но бяхме достатъчно близо, за да видя как тя ни гледаше страно сякаш ревнуваше. Дано да не си е помислила нещо, нито пък Тара. Не искам да и давам празни надежди.
*да се върнем в настоящето*
Г. Т. Неутрал
Момичетата си разказаха какво им се е случило и всички бяха много развълнувани. Бяха пълни с надежда, което не е лошо, защото когато не вярваш то няма да се случи, но те бяха позитивни и със съгурност съдбата им е приготвила красиво бъдеще, което дори и те не могат да си представят. Момчетата бяха изморени и си легнаха. Заспаха в мисли за случващото се, дали изпитваха нещо към момичетата или това беше просто тяхното отблагодарение. Не се знае.
Мина почти една седмица и се виждаха много рядко, все пак са известни и си имат работа, докато момичетата трябваше да си търсят нова. Е поне някои де. Ина
и Рейчъл работеха в офис (какъвто се сетите), но бяха в отпуск. Амбър имаше рожден ден скоро и трябваше да и купят подаръци. Момчетата също бяха поканени и за щастие успяха да освободят петък вечерта, за да отидят на партито и. Момичетата и купиха подарък, след като ги покани. Момчетата се затрудниха, но все пак избраха хубави подаръци.
*Петък*
Г.Т. Тара
Аз, Ниа и Кристен седяхме на дивана и гледахме телевизия, докато другите още спяха. Естествено пак седяха до 4 часа будни, а сега е 10 нищо чудно че не са станали още. Типично в техен стил да си лягат и да спят до късно. На вратата се позвъня.
-Офф Тара ще отвориш ли ти, че си най-близко до вратата.- каза Ниа мързеливо, но не се очудвах тя си беше такава в един момент пълна с енергия и не знае как да я израсходи, а в следващия най-големия мързел, за това я сравнявахме с Шуга хем мързелива хем откачена(в добрия смисъл, разбира се).
-Оф добре, мързел-казах и отидох да отворя вратата.
-Какво става момичета-Амбър влезе вътре, а ние и налетяхме да я прегръщаме и да и честитим рожденния ден. Благодари ни и ни каза:
-Момичета искате ли днес да останете да спите у нас? Все пак живея далече пък и таксита едва ли ще намерите.- каза тя, а ние се съгласихме. Седна на дивана до нас, а след малко слезе Рейчъл, след нея Ина и накрая Мади.
-Мисля да отида да кажа и на съседите ви (BTS мисля, че е ясно, но трябваше да уточня) да им предложа да спят у нас. - Честно казано исках да се съгласят, защото тя имаше още 6 спални. Каква случайност! Много хора си мислят, че тя е надута и високомерна, но изобщо не беше такава. Въпреки факта, че е модел и е много богата, тя беше като нас.
-Ами добре тогава дано да се съгласят. Ще дойда да те изпратя. - каза Рейчъл и тръгнаха към вратата
-И не забравяйте в 20:30 да сте на входната ми врата-каза Амбър, напомняйки ни за часа, в който трябваше да сме на рождения и ден.
*17:30 часа*
Г. Т. Кристен
Започнахме да се приготвяме за партито и. Изкъпахме се, оправихме си грима и прическите и дойде най-трудното. Избора на облекло.
Аз бях с това: