15 глава

94 8 0
                                    


Г. Т. Джимин
-Ами аз.... Просто... Не искам да те нараня, но... Не изпитвам нищо към теб. Аз съжалявам... Трябваше да ти го кажа по-рано, но.. не успях.. Съжалявам наистина-най-накрая си признах. Дано да е добре. Нищо не се четеше по лицето и. Безразличен поглед. Не обелваше нито дума. Тогава развалих убиващата ме тишина. - Ще кажеш ли нещо?
-Добре... Аз ще... Влизам вътре. - Беше ядосана. Избяга и влезе вътре. Редно беше да я утеша. Оффф, глупак. Не исках да я нараня, но трябваше да го знае. Видях, че Шуга идва към мен.
-Хей, какво става? Какво каза на Тара?
-Аз просто... Признах и, че не отвръщам на чувствата и.
-Ами, така е трябвало! Пък и сега поне си свободен. Щом не си изпитвал нищо, тя има право да знае. Сигурен съм, че някъде наблизо се крие истинската ти любов.
-Благодаря.. и ти от кога стана такъв  купидон?!-засмях се и го тупнах по рамото-Ниа е причината, нали? - той не каза нищо, само се изчерви. Радвам се за него, защото никога не е вярвал в истинската любов. Това преди за него значеше загуба на време. Мислеше, че ще му гледат само портфейла и че няма да е истински влюбена в него. Е, но това беше преди. Преди Ниа да разчупи леда в сърцето му и да запали огъня, който и двамата имаха. Огъня, който взаимно запалиха и сърцата им вече са топли, вече се топлят заради тях. Това е то, истинската любов.
-Ще влизаме ли? -попита ме той и влязохме.

Г. Т. Кристен
-Тае, помогни ми! Как да кръстя кучето? - чудех се за име, но нямах никаква идея за такова.
-Ами, кръсти го Тае. Все пак ме обичаш пък и кучето ще е доволно, че е кръстено на човек, като мен.
-Много си самовлюбен!-след тези думи той ме погледна тъпо- Пък и като  извикам ,,Тае" и двамата ще се обръщате. И още нещо..... Кучето е женско. За това няма да го кръстя така.
-Но аз ти го подарих.
-Ще я кръстя Хера. Защото е толкова умно.
-Да, хубаво име.

Г. Т. Йонги
Това момиче ме завладя. Не вярвах да срещна човек, като нея. Не вярвах, че все още съществува истинската любов.
Но тя ми показа, че любовта не е само харчене на пари и загуба на време. Тя ми показа, че във всеки наш допир на устни, всяка една прегръдка, всяко едно докосване, се крие толкова много любов. Любов, която ще те топли, а аз искам нейната да ме топли вечно. Мисля днес да излезем. Все още не съм я поканил на първа среща. Аз се обърнах към нея и, и хванах ръката.
-Ниа, искаш ли днес да излезем. Още не сме имали първа среща.
-Разбира се, но нека не ходим по някакви скъпи места. Щом съм с теб със сигурност ще ми е хубаво.
-Добре на теб къде ти се ходи?
-Аз нямам претенции.
-Добре, значи аз решавам. В 8 часа ще мина да те взема.
-Добре!
-Днес ми се бодува. Чух, че има нова дискотека. Искате ли да отидем? - попита ни Рейчъл.
-Ами трябва да видим дали не сме заети- каза Таехьонг. - Може да ви пишем и ще се разберем. - съгласихме  се всички.

One Beautiful Contingency(Временно Спряна)Nơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ