Г. Т. Джимин
-Ами аз.... Просто... Не искам да те нараня, но... Не изпитвам нищо към теб. Аз съжалявам... Трябваше да ти го кажа по-рано, но.. не успях.. Съжалявам наистина-най-накрая си признах. Дано да е добре. Нищо не се четеше по лицето и. Безразличен поглед. Не обелваше нито дума. Тогава развалих убиващата ме тишина. - Ще кажеш ли нещо?
-Добре... Аз ще... Влизам вътре. - Беше ядосана. Избяга и влезе вътре. Редно беше да я утеша. Оффф, глупак. Не исках да я нараня, но трябваше да го знае. Видях, че Шуга идва към мен.
-Хей, какво става? Какво каза на Тара?
-Аз просто... Признах и, че не отвръщам на чувствата и.
-Ами, така е трябвало! Пък и сега поне си свободен. Щом не си изпитвал нищо, тя има право да знае. Сигурен съм, че някъде наблизо се крие истинската ти любов.
-Благодаря.. и ти от кога стана такъв купидон?!-засмях се и го тупнах по рамото-Ниа е причината, нали? - той не каза нищо, само се изчерви. Радвам се за него, защото никога не е вярвал в истинската любов. Това преди за него значеше загуба на време. Мислеше, че ще му гледат само портфейла и че няма да е истински влюбена в него. Е, но това беше преди. Преди Ниа да разчупи леда в сърцето му и да запали огъня, който и двамата имаха. Огъня, който взаимно запалиха и сърцата им вече са топли, вече се топлят заради тях. Това е то, истинската любов.
-Ще влизаме ли? -попита ме той и влязохме.Г. Т. Кристен
-Тае, помогни ми! Как да кръстя кучето? - чудех се за име, но нямах никаква идея за такова.
-Ами, кръсти го Тае. Все пак ме обичаш пък и кучето ще е доволно, че е кръстено на човек, като мен.
-Много си самовлюбен!-след тези думи той ме погледна тъпо- Пък и като извикам ,,Тае" и двамата ще се обръщате. И още нещо..... Кучето е женско. За това няма да го кръстя така.
-Но аз ти го подарих.
-Ще я кръстя Хера. Защото е толкова умно.
-Да, хубаво име.Г. Т. Йонги
Това момиче ме завладя. Не вярвах да срещна човек, като нея. Не вярвах, че все още съществува истинската любов.
Но тя ми показа, че любовта не е само харчене на пари и загуба на време. Тя ми показа, че във всеки наш допир на устни, всяка една прегръдка, всяко едно докосване, се крие толкова много любов. Любов, която ще те топли, а аз искам нейната да ме топли вечно. Мисля днес да излезем. Все още не съм я поканил на първа среща. Аз се обърнах към нея и, и хванах ръката.
-Ниа, искаш ли днес да излезем. Още не сме имали първа среща.
-Разбира се, но нека не ходим по някакви скъпи места. Щом съм с теб със сигурност ще ми е хубаво.
-Добре на теб къде ти се ходи?
-Аз нямам претенции.
-Добре, значи аз решавам. В 8 часа ще мина да те взема.
-Добре!
-Днес ми се бодува. Чух, че има нова дискотека. Искате ли да отидем? - попита ни Рейчъл.
-Ами трябва да видим дали не сме заети- каза Таехьонг. - Може да ви пишем и ще се разберем. - съгласихме се всички.
BẠN ĐANG ĐỌC
One Beautiful Contingency(Временно Спряна)
Lãng mạnBOYS × GIRLS Една случайна среща се превърна в любовна авантюра. А за всичките перверзни мозъчета ще има СМУТЧЕТА!!! Мади-@Mona9704 Кристен-@GerganaKalinova Ина-@user15048405 Рейчъл-без профил Тара-*измислена* Амбър-*измислена* Надявам се, че ще ви...