BOYS × GIRLS
Една случайна среща се превърна в любовна авантюра. А за всичките перверзни мозъчета ще има СМУТЧЕТА!!!
Мади-@Mona9704
Кристен-@GerganaKalinova
Ина-@user15048405
Рейчъл-без профил
Тара-*измислена*
Амбър-*измислена*
Надявам се, че ще ви...
Г. Т. Мади На сутринта Амбър дойде в нашата къща и всички заедно отидохме до мола. Влизахме в най-различни магазини, лепяхме се по витрини и не пропуснахме да отидем за сладолед. След 4 часово опияняване и пазаруване на дрехи се прибрахме. Бяхме с доста чанти. Разопаковахме си дрехите, седнахме долу на дивана и пуснахме телевизора. Ниа се запъти нагоре по стълбите. След няколко минути се върна облечена така:
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
И
с баскетболна топка в ръце. -Аа Ниа! Тази топка от стаята ми ли я взе? - каза Ина -Да, нали може?! - попита тя, а Ина и кимна. Ние продължихме да зяпаме скучните канали, а Ниа излезе в задния двор. Там имаше баскетболен кош.
Г. Т. Ниа Беше ми тооолкова скучно за това реших да се науча да играя. Много съм закуцала с тази игра, но искам да се науча. Започнах да дриблирам, май не го правех правилно.
Г. Т. Йонги Бях отвън на верандата, когато чух тупкането на баскетболна топка. Нямаше как да го сбъркам. Идваше от къщата на момичетата. Там видях Ниа, която дриблираше или поне се опитваше. -Май не ти се отдава този спорт? - и тогава разбрах, че не трябваше да я питам толкова директно.
Г. Т. Ниа Чух познат глас идващ от оградата. -Май не ти се отдава този спорт? - аз се стреснах и метнах топката право към човека, който беше там. Не не нееее... Стига де много съм глупава. Това е Йонги как можах. Той се хвана за болящото му място на главата. Стреснах се, да не съм му направила нещо и се засилих към него прескочих оградата (спайдър меееен, спайдър меен) и обгърнах лицето му с ръцете си. -Добре ли си? Боли ли те? Къде те уд... - бях прекъсната от него. -Спокойно добре съм не се тревожи-отговори ми като сложи ръцете си на моите и се усмихна по онзи сладък начин, на който не можех да устоя. И двамата се гледахме в очите, когато някоя шматка реши да прекъсне този хубав момент. -Какво става? Какъв е този шу.... Оууууу.... Упс.. Съжалявам. - каза Рейчъл и избяга с бясна скорост към вкъщи. Изпратих и един поглед ,,ще те убия", който се надявам тя да видя. -А. Ъм.. Аз чух, че някой играе на баскетбол и не се сдържах-каза Шуга-Извинявай че те стреснах. -Не няма проблем. Аз съм си съката в този спорт. - казах и се засмях неловко, а той се усмихна и каза -Аз мога да те науча! -Сериозно!!! Би било чудесно! -Ами хайде тогава.
