Г. Т. Кристен
Блясъка на слънцето, който си прокарваше път през прозиращите се пердета ме накара да отворя очи. Усетих липса от прегръдките на Тае и когато се огледах го нямаше. Може би е отишъл долу във всекидневната, но честно казано исках да се събудя днес до него. В този момент той влезе.
-Добро утро красавице! - каза с широка усмивка, на която аз отвърнах със същото. В едната си ръка държеше чаша с вода, а другата беше затворена. Дано да е това, което си мисля защото той вчера..... Свърши...в..мен. Няма да забравя тази вечер никога! Тогава гласът му ме извади от мисли.-Това е за вчера изпий го- той остави чашата и хапчето на нощното шкафче до мен - Ще те оставя да се облечеш на спокойствие. Аз съм долу с Намджун и Амбър, като се оправиш слез при нас. - Аз кимнах. Сложих си вчерашните дрехи. Не мислих да нося други, защото тези ми бяха удобни, докато другите, които бяха с рокли си носеха. Оправих се измих се и слязох долу. Бяха седнали на дивана и аз също се настаних до тях.
Г. Т. Ниа
Бях будна вече и колкото и да не ми се искаше да се отделям от тези топли прегръдки трябваше, защото вече съклета ме хвана. Ох по дяволите! Не мога да се откъсна от ръцете му. След няколко минути мъчене успях да стана от леглото. Оправих се тихо да не го събудя. (Макар, че незнам до колко е възможно това.)
Бях си взела едни къси черни панталони и една бяла тениска:Слязох долу и там бяха Амбър, Намджун, Тае и Кристен. Ммм ще я спукам от бъзици! Стените са тънки! Дяволита усмивка изгря на лицето ми, когато тя проговори.
-Ехо! Ниа! Какво си се умислила, нито добро утро нито нищо, не е ли малко нахално. - шегуваше се тя, но беше мой ред.
-Ам не е ли малко нахално от факта, че стаите ни бяха една до друга и факта, че не можах да заспя заради... Ъхъъм.. - тогава и двамата се изчервиха и усмивката ми стана още по-голяма. Намджун и Амбър не спираха да се смеят, когато казаха в един глас и двамата:
-И ние го чухме!Г. Т. Мади
Събудих се от лъчите, които завесите не можаха да спрат. Притворих очи и пред мен се разкри най-сладката гледка, която съм виждала някога. Спящото, ангелско лице на Куки. Усмивка неволно изгря на лицето ми. Не исках да ставам. Исках да се порадвам на този момент. Намирах се в прегръдките на момчето, за което мечтая от години, а за вчера просто не мога да опиша как се чувствах.
-Наслаждаваш се на гледката, а? - О, Боже! Този човек ми изкара акъла! Мислех, че спи!
-К-какво аз просто.. Ъмм...-започнах да заеквам, когато ръката му се озова на бузата ми. Отново онзи транс, в който изпадам когато погледна в очите му. - Аз ще ставам да се оправям-говорех заеквайки, цялата червена.
-Недей! Не ставай! Остани още малко-аз се съгласих и полежахме гушнати още 10 минути. Слязохме долу при другите. Ууу кой видяяяях!??!! Тази Кристен... Не можеше да се укроти. Ние ги поздравихме и седнахме при тях. Аз само изгледах Кристен с мазна усмивка и я погледнах с поглед, на който тя ми отвърна с друг, в който се четяха думите ,,Стига де!!! И ти ли?". Решихме да изчакаме Ина да слезе, за да направим закуска. Навярно Джин също може да готви и то уникално, но сега ние ще готвим.
BẠN ĐANG ĐỌC
One Beautiful Contingency(Временно Спряна)
Lãng mạnBOYS × GIRLS Една случайна среща се превърна в любовна авантюра. А за всичките перверзни мозъчета ще има СМУТЧЕТА!!! Мади-@Mona9704 Кристен-@GerganaKalinova Ина-@user15048405 Рейчъл-без профил Тара-*измислена* Амбър-*измислена* Надявам се, че ще ви...