8 глава

120 15 2
                                        


Г. Т. Амбър
Когато се събудих видях, че Намджун ми е писал 1 минута, точно преди да се събудя.

*чат*
Namjoon: Добро утро Амбър! Как си?

Amber: Доста по-добре! Благодаря!

Namjoon: Радвам се😊

Amber: Хайде чао за сега, че трябва да се оправям❤

Namjoon: Добре чао!❤️
*край на чата*

Г. Т. Мади
07:00 часа
Събудих се и погледнах часа. Видях, че е много рано и реших да поспя още малко да, ама това не стана. Не можах да заспя. Слязох долу и видях, че всички още спят, затова реших да отидя да се поразходя из парка. Облякох това:

 Облякох това:

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

Тръгнах натам. Толкова е приятно по това време. Нито топло, нито студено и нямаше никой, но имаше нещо, което веднага ми грабна окото. Видях Джънкук на лостовете за тренировки. Тези мускули! Беше толкова секси. Мади! Вразуми се и си изтрий лигите. Оф, много обичам да ми текат лигите, когато го гледам. Ох, все още не можех да откъсна очи, но видях, че слиза и веднага се обърнах на другата страна. Продължих да си вървя и си блеех наляво надясно, като се бях замислила за него и относно онази вечер. Ние гаджета ли сме, не знам!? Ох, объркана съм. Изведнъж усетих, че се блъснах в някой.
-Оп! Аз.. извиня... - тогава видях че това е...

Г. Т. Джънкук
Тъкмо приключих и реших да се прибирам. Идвах тук рано, за да съм сам и да си правя тренировките на спокойствие. Вървях и си мислих как сега ще ям нещо вкусно, когато се блъснах в някой.
-Оп аз извиня.... - това беше Мади! Беше тук толкова рано!? Радвам се, че я видях! Липсваше ми.
-Мади!-казах и я прегърнах. Тя отвърна на прегръдката ми. Нямах намерение да я пускам исках да си я погушкам още малко-Липсваше ми знаеш ли как се радвам да те видя.
-Аз теб също Куки-отговори тя. Толкова е сладка като ме нарече така. Отделихме се от прегръдката.
-Как така си станала по това време?
-Ами и аз не знам. - каза и се засмяхме-Ти прибираш ли се?
-Ами ще ходя да си взема нещо да ям.
-Ох и аз огладнях честно казано. Искаш ли да отидем до пицарията, която е на близо?
-Мм както ми се е дояло пица-отговорих и се запътихме. Взехме си пиците и продължихме да се разхождаме. Толкова са вкусни тези пици. Чух как Мади се кикоти.
-Какво?? - попитах аз и се спряхме.
-Имаш.. Малко.. Тук. - каза и посочи.
-Тук-посочих
-Не тук-посочи тя.
-Еми да де, тук-отново посочих.
-Не т.. Просто дай на мен.-тя взе салфетката ми и започна да ме бърше по носа, около устните и на брадичката.
-Готово-каза и се усмихна. Тя отхапа от пицата си и се беше изцапала на долната устна.
-Чакай и ти си се изцапала.

Г. Т. Мади
Започнах да се барам по лицето, за да видя къде съм се изцапала.
-Чакай дай на мен-каза и ме целуна страстно. Сърцето ми биеше като лудо, усещах как пеперудите в стомаха ми искат да излетят...Тази целувка беше мечтана от години, не мога да опиша как се чувствам. Отделихме се и той ми каза.
-Готово. Имаше сос на долната устна- усмихна се той.
-Мм хареса ми начина, по който го махна-казах като се усмихнах.
-Нямам нищо против да го повторим.
-Аз също-тогава кой по дяволите развали този момент!?-Ам извини ме-казах му и извадих телефона си беше Кристен. Аз се отдръпнах на страни и и вдигнах.

*Разговор*
-Мади къде си?
-В парка.
-Какво? Толкова рано? Как си станала?
-Оф, Кристен после като се прибера ще ти обясня.
-Ами прибирай се де!
-Сега не мога. Говоря с един човек.
-Какъв чове... Ооооо... Ммммм... Да не би да е Джънкуки, а?
-Да затова чао.
-Добре, добре оставям ви. И внимавай!
*край на разговора*

-Мади-каза Куки
-Да?
-Ам ще излезеш ли днес с мен на среща. - ооооо пфф що за въпрос. Да, да, да ХИЛЯДИ ПЪТИ ДАААА
-Разбира се кога?
-Ами към 20:00 как ти звучи?
-Идеално!
-Ами добре, аз ще се прибирам. Ти ще се прибираш ли?
-Да хайде. Ии междудругото къде ще ходим да знам какво да облека?
-Няма да ти кажа.
-Е стига де кажи ми!
-Искам да е изненада!
-Но аз незнам какво да облека!
-Каквото и да облечеш ще ти стои красиво-след тези думи почервенях.
-Добре. С теб не може да се спори.
-Разбира се - каза със самодоволна усмивка.
-Аааа, но не си мисли, че с мен ще е по-лесно
-Добре добре.
Пристигнахме и се сбогувахме с по-една прегръдка. Целунах го по бузата. Оффф, защо от клюкарските ни истории винаги са точно тези прозорци!? ВИНАГИ. Пак бяха наредени като птици на жица. Не се и очудвам нямаше как да пропуснат. Поне разбрах как са се чувстеали Кристен и Ниа. Влязох вътре и минах през всичко, което се случва когато момиче отиде някъде с момче и после при приятелките си. Точно така! РАЗПИТ. Разказах им и се запътих да се изкъпя. Реших за срещата да приготвя нещо от облеклата, които купихме вчера.

One Beautiful Contingency(Временно Спряна)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora