Daddy Wants A Good Girl (BG translate)

Chapter 38

ГТН Алис

Звукът на алармата ми ме събужда.

Излежавам се в леглото си за няколко минути, размишлявам над живота си и над това как колко драстично се е променил през последните месеци. Днес е денят, в който навършвам 17. Не мога да не си помисля за факта, че точно след 365 дни ще бъда на 18 и ще ми бъде предоставена възможността да си тръгна и да започна собствен живот, живот, който ще създам изцяло сама и няма да се налага никой да узнава за миналото ми. Ще стана абсолютно независима. Това е и нещото, за което винаги бях чакала. Съдбовният ден е толкова далеч и все пак толкова близо.
Решавам да не се притеснявам повече, не ми се иска да взимам решение върху какво желаех преди и какво искам сега. 365 дни са дълг път за изминаване или поне така се надявам. Не съм готова да напусна Хари все още.

Докато слизам по стълбите го виждам. Отивам при него и го целувам. От части защото не желая сцената от вчера да се повтори и от части защото обожавам да го целувам, и да го докосвам, и-

"Обичам това" прошепва той между устните ни.

Не успявам да се въздържа и позволявам чувството на вина да ме обземе. Само преди няколко секунди бях почти щастлива, че единствено година ме дели от пълнолетието и от това да не завися от никого, а сега съм тук, целувайки някой, когото не бива, но и някой, с когото искам да бъда и да целувам. 

Заличавам всички следи от вина. 

"Аз също" Изричам без да го погледна и се отправям към вратата.

"Ще се видим по-късно!"

***

"Честит рожден ден!" Кейтлин ме прегръща, подавайки ми огромен балон, заедно с кексче. Винаги съм смятала, че е досадно и ненужно, когато  момичетата правеха това сред училище, но сега щом аз съм в позицията на хапваща вкусотийка и държаща сладък балон, май си промених мнението.

"Благодаря! Аз-" Звънецът прокънтява и е време за час по Английски. Поставям подаръка си в дъното на класната стая, за да избегна всякакви разсейвания и възможности да си навлека проблеми. Не мога да рискувам и не искам да бъда в черния списък на г-н Х, в който така или иначе вече фигурирам.

"Добре, клас, днес ще пишем есе." Всички пръхтят с недоволство "това е за упражнение, ще ми благодарите в колежа".

Е, честит ми рожден ден, мисля.

Всеки изглежда приключва преди мен и аз се забързвам, звънецът трябва да бие всяка минута. Това се случва и аз съм на последните си няколко изречения. Чувствам ръката си изтръпнала и боляща от скорострелното ми писане. Оставам сама в стаята и занасям есето си до масата на г-н Х, пускайки го в кошницата, върху нея. Не е нито най-доброто ми, нито най-лошото есе, ще свърши работа. Обръщам се и бързо събирам нещата от чина си. Грабвам балона, който детински намирам за очарователен.

"Честит рожден ден, г-це Стайлс!" Чувам гласът му зад мен.

Донякъде съм изненадана, че ме поздравява. Не съм сигурна каква е причината.

"Благодаря." Усмихвам се, полуобърната. Насочвам се към вратата.

"Вълнуваш ли се да бъдеш на 18?" Пита ме.

"Всъщност навършвам 17, остава ми още една година." Поправям го, смеейки се неловко. Спирам се на прага на вратата, чакайки продължение на разговора.

"Оу" е единственото, което казва, наблюдавайки ме изпод рамката на очилата си, след което връща вниманието си върху екрана на компютъра пред него, напълно игнорирайки ме.

"Чао" изричам преди да изляза, при което отново бивам игнорирана и за секунда чудеща се дали ме е чул или просто ме пренебрегва. Мразя да се чувствам толкова неудобно, казвам си, в опит да изгоня тази мисъл от главата си.

Когато се прибирам съм изненадана да видя Хари у дома. Обикновено си идва доста по-късно вечер.

"О, хей" приветствам, леко подскачайки при видя му, стоящ на канапето.

Той ме поглежда учудено, после премества погледа си върху нещата, които държа и лицето му посърнва.

"Рожденият ти ден е." Колебая се дали задава въпрос или изтъква очевидното.

"Да, така е."

"Не ми каза."

"Не исках да те притеснявам."

"Трябваше да ме уведомиш, съжалявам Алис, не знаех-"

"Всичко е наред, никога не съм празнувала рождените си дни, предупредих приятелите си, но те настояха да ме "изненадат". Не ми пука за тези неща, не се притеснявай." Успокоявам го и го приютявам в прегръдката си, като вдишвам аромата на одеколона му.

"Ще се реванширам!"

Правя очен контакт.

"Недей. Няма нужда."