Daddy Wants A Good Girl (BG translate)

Chapter 7

Слизайки по стълбите го съзрях. Изгледа ме със самодоволна усмивка, което изпрати тръпки по гръбнака ми. Носеше черен костюм с бяла вратовръзка.

"Ето я и нея" Г-ца Елизабет подхвана "Нека ти дам една прегръдка за довиждане"

Тя ме прегърна, но повече беше като грубовато стискане, след което мрачно прошепна в ухото ми "Дръж се добре и внимавай да не те изпратят обратно!" Погледнах я шокирано, ала тя ми се усмихваше толкова мило, че се замислих дали наистина беше направила това току-що или бях толкова изплашена за да халюцинирам.

Приютих Анна в една последна прегръдка.

"Посещавай ме"

"Разбира се"

Усмихнах се и се обърнах. Вратата беше отворена и аз го следвах в гръб.

Стигнахме до изтънчена черна кола. Той ми отвори вратата, водеща до мястото, намиращо се до това на шофьора, докато аз се надявах да ме удостои със задната седалка. Влязох и измърморих едно "Благодаря" без да го поглеждам в очите.

Поставих двете книги в скута си. Бях доста нервна и изпълнена с паника. Не знаех какво да правя с ръцете си.

Той се настани до мен, стартира колата и бавно се наведе към мен, дланта му се устремяваше нагоре. Какво правеше?

Точно тогава ме прекоси и издърпа предпазния колан, закопчавайки го.

"О, да...Мерси"

Не отвърна нищо, при което се почувствах неловко.

Залови се с шофирането, въпреки че през цялото време усещах погледа му върху себе си. После просто гледах през прозореца, опитвайки се да се разсея с града.

"Обичаш да четеш?" Попита той в най-мекия тон, в който някога го бвх чувала да говори.

Прочистих гърло и отговорих с "Да".

"Кои са тези книги?" Попита, взирайки се в тях.

"Писмото на Скарлет от Натаниел Хоторн и Завъртане на винта от Хенри Джеймс"

"Уау, това е впечатляващо"

Не знаех какво да отвърна, затова просто се усмихнах.
Стори ми се, че се возим от цяла вечност, намирахме се в покрайнините, извън града. Обкръжаваха ни дървета от всички страни, а пред нас се намираше огромна порта. Слънцето вече бе залязло и луната грееше ярко. Охраната ни отвори вратите без да попита каквото и да било г-н Стайлс. Продължихме да караме, все още виждайки единствено дървета. Съзрях голяма къща и предположих, че е негова, но следк като удължихме пътуването с още 10 минути се появи дори още по-масивна постройка. Беше си чисто имение, при това на цели три етажа. Бях изненадана, едва побирах в главата си мислъта, че някой може да живее на такова място. Г-н Стайлс отби пред високата врата. Откопчах колана си и понечих да отворя, но той вече стоеше пред вратата ми. Улових двете книги в едната си ръка и излязох.

Отключи вратата и мога да кажа, че отвътре изглеждаше още по-добре. Подът сияеше, успях дори да видя отражението си върху него. Пред нас се виеше гигантско стълбище.

"Прекрасното е" Не планирах да го кажа на глас.

Дочух г-н Стайлс да се подсмихва. "Харесва ти?"

"Определено!"

"Е, това сега е новият ти дом, принцесо." Значително се напрегнах, когато произнесе последнта дума, но опитах да се държа нормално.

"Ела, ще те разведа наоколо. Първо искам да ти покажа твоята стая." Запристъпва пред мен и аз си възложих да стоя зад него, без да се разсейвам от всичко, намирашо се в тази пропорционална къща.

Изкачихме стълбите и стигнахме до последната стая на дългия коридор, изпълнен със спални. Той разтвори дървената врата. Вътре се намираше легло с внушаващи размери.

"Тук е личната ти баня, а тук гардеробът ти. Опитах се да налучкам твоя размер, не съм сигурен дали ще ти станат."

"Благодаря ти, сигурна съм, че всичко ще пастне."

"Ако искаш може да си вземеш душ, докато ни сготвя нещо."

Аз кимнах, затворих вратата и влязох в банята. Нямаше никаква преграда, която да я разделя от стаята- единствено стена, която дори не стигаше до своя край. Опитах да заключа бравата, но нямаше ключ. Изпуфтях, не знех какво да правя. Накрая реших да се изкъпя, за да не го ядосам.

Напипах ципа на роклята си и я оставих да се свлече до пода. Стъпих извън нея, вдигнах я и грижливо я сгънах.

ГТН Хари

Влязох в стаята си и едва тогава осъзнах, че бях забравил да дам хавлия на Алис. Грабнах една от спалнята си, влязох в нейната и се отправих към банята. Когато се обърнах видях роклята ѝ върху шкафчето. Нейната коса се спускаше, беше само по гащички на точки и едноцветен бял сутиен. Щом ме видя, тя подскочи, сграбчи роклята си от мивката и се опита да се прикрие. Лицето ѝ беше в нюанси на червеното. Не можех да направя нищо друго, освен да се взирам надолу към тялото ѝ. Изглеждаше дори още по-невинна в това долно бельо.
Похотливи мисли за Алис изпълниха съзнанието ми и аз почувствах как панталоните ми утесняват. Въпреки това, не можех нищо да ѝ сторя. Все още.
Обърнах глава в страни, подавайки ѝ хавлията.

"Извинявай, носех ти кърпа." След като се прикри с нея, аз отидох до ваната и пуснах водата, уверявайки се, че е топла.

"Просто слез долу, когато си готова." Изрекох и си тръгнах.