Daddy Wants A Good Girl (BG translate)

Chapter 16

ГТН Алис

Г-н Стайлс изглежда беше схванал посланието. След изминалия ден той повече не ме гледаше по онзи начин. Спря "случайно" да се взира и да ме докосва там, където не трябваше

Мислех, че ще бъда облекчена, но част от мен не беше?

Би трябвало да се дължи на глупавия и отвръщаваш сън, който имах. Разбира се, че ми олекна щом престана.

Междувременно продължих да си общувам с Матю. Искрено му се извиних за действията на г-н Стайлс. Той не спомена за случилото се на никого и за това му бях изключително благодарна.

Говорехме и се мотаехме заедно, давах всичко от себе си наистина да го харесвам. Дните отлитаха и в очите на другите бяхме двойката, която не след дълго ще се покаже като приятел и приятелка публично. И може би щяхме...

***

Прибирам се у дома, значително изморена съм. Единственото, което искам е да си поспя през целия остатък от Петъка.
Позвънявам на вратата и тя се отваря, но не от икономката, а от високо русо момиче?

Никога не съм виждала тази жена преди.

"Здравей, ти трябва да си Алис!"
Заговаря тя прекалено превъзбудено и усмихвайки се прекомерно.

"А ти си?"

"Тя е Меган" г-н Стайлс отговаря и обвива ръка около талията ѝ. Тя го поглежда, усмихва се и хваща другата му длан, която се намира върху нейното рамо.

Започвам да свързвам парченцата и осъзнавам какво се случва.
Поглеждам към него, а после към нея.

Не я харесвам. Изигравам фалшива усмивка и казвам:

"Е, приятно ми е да се запознаем."

"О, тя е толкова очарователна! Мисля, че аз и Алис ще се разбираме чудесно!" Изрича тя с нейната досадна усмивката и глас.

Извъртам очи и тръгвам към стаята си.

Алис и аз ще се разбираме чудесно пф, разбира се. Да не сме в шибания ад?

Хвърлям раницата си настрани и тупвам на леглото, изцедена до смърт. Защо трябва животът да ме мрази толкова много?

Затварям очи с надеждата, че сънят ще ме връхлети.

Вратата ми се отваря, той е.

"Алис трябва да се държиш мило с Меган, защото ще остане с нас за вечеря"

"Какво? Защо?"

"Защото я поканих." Отговаря, повдигайки вежда и затварайки вратата малко по-силно от обикновено.

***

Намираме се седнали на вечерната маса, докато Меган практически е върху г-н Стайлс.

Облечена е с черна рокля и черни високи токчета. Струва ми се прекалено изтупана за вечеря в кръга на трима.

"Е, Хари, ще дойдеш ли на модното шоу в Понеделник? Ще представям няколко дизайнерски рокли."

Никога до сега не бях чувала някой да го нарича "Хари". Харесва ми, отива му, но все още го мразя.

Отново въртя очи, ама разбира се, че трябваше да е шибан модел.

"Може да доведеш и Алис! Кажи ми кои са любимите ти специалисти в модата?" Питам ме тя, гледайки право в мен, отпуснала глава върху рамото на г-н Стайлс.

Игнорирам въпроса ѝ, от една страна, защото не съм запозната с нито един гуру в тази специалност и от друга, защото никак не я харесвам.

"Не мога да дойда. На училище съм в Понеделник."

"О, не се притеснявай. Ще се проведе в 6 следобяд."

"Тогава мисля, че ще съм заета с купища домашни за писане." Тя ме поглежда и ме дарява с прекалено пресилена усмивка. Мога да кажа, че знае, че не я харесвам. Хари ми хвърля суров поглед, взира се наистина безмилостно, почти успявам да го чуя как ми казва "бъди мила".

"А може и да не съм." Добавям една подправена усмивка.