Daddy Wants A Good Girl (BG translate)

Chapter 39

T/N

Искам набързо да ви кажа нещичко преди да се впуснете в тази некъса и предпоследна част. По-надолу в главата ще видите заглавието на песен. Искам да ви препоръчам да си я пуснете веднага след като сте наясно със заглавието и не сте продължили надолу. Наистина придава чувственост на историята и съм сигурна, че ще ви накара да изпитате тяхната тръпка. И още един детайл- за първи път в тази глава ще видите употребена думата "дади" просто защото "татенце" ми звучи много кринджи. Приятно четене <3

ГТН Алис

"Готова ли си?"

"Почти!" Викам обратно за милионен път с усмивка на лице.

Хвърлих последен поглед на вида си в огледалото и напуснах.

"Винаги така нетърпелив." Отбелязах, слизайки по стълбите, Хари на практика беше вече отвън.

"Е, поне сега знам защо си се забавила. Толкова много копчета по дяволите!" Подчерта, загубил поглед в роклята ми, която имаше копчета по цялата си дължина.

"Сега би ли ми казал къде отиваме?" Попитах, забивайки взора си в неговия и встъпвайки извън прага на къщата.

"Казах, че е изненада." Извъртях очи, но тайничко обожавах идеята да не зная какво предстои.

В колата той хвана ръката ми, което в началото ме хвана неподготвена, тъй като винаги бях нащрек, когато не се намирахме в безопасността на дома му.

Обожавах начина, по който палецът му галеше дланта ми. Усмихнах се при тази мисъл и се загледах в настъпилия студен ден, който беше красив въпреки, че слънцето се бе скрило зад сивите облаци.

Докато продължавахме пътя разпознах сградите, все още си бяха същите три висоти, през които се бях взирала всеки един възможен момент. Знаех къде отивахме.

Хари паркира и аз мигновено напуснах колата. Той се приближи до мен, вплел ръцете зад гърба си, сякаш придържащ се назад.

"Изненада първа." Леко прошепна в лявото ми ухо преди вратата да се отвори, разкривайки г-ца Елизабет.

"Добре дошли отново, г-н и г-це Стайлс" Поздрави тя със същата подправена усмивка, която помнех така ясно.

"Алис!" Дочувам и изведнъж някой ме притегля в здрава прегръдка.

"Анна!" Извиквам, давайки всичко от себе си да я прегърна обратно, ала ръцете ѝ обгръщащи моите, не ме улесняваха.