Daddy Wants A Good Girl (BG translate)

Chapter 26

ГТН Алис

"Не трябваше да казваш това..." Изрече той.
Аз бързо изкачих стълбите и изтичах в стаята си, сърцето ми затупка, поради факта, че той беше точно зад мен.
Скочих на леглото си и изпищях, гъделичкаше ме толкова много, че направо болеше да дишам.

"Спри, моля те!" Извиках измежду смеха и болката.

Неговият смях изпълни въздуха, а усмивка се разля по лицето му, когато се облегна върху рамката на леглото. Легнах до него, играейки си с едно от копчетата на бялата му риза.

Харесваше ми. Харесваше ми да го докосвам дори и да беше някакъв малък жест. Харесваше ми да бъда с него.

"Приятно ли ти беше онова, което се случи миналата нощ?" Попита той. Затворих очи и разтворих устни, без да зная какво всъщност да кажа. Нима очакваше да говоря за това съвсем свободно, сякаш е  било нещо нормално? Все пак беше, но не и за мен. Мислех, че е очевидно и ясно, че ми хареса.

"Е?" Можех да усетя как погледът му ме прогаря  въпреки че очите ми все още бяха затворени.

"Да" Прошепнах толкова тихо, че дори се зачудих дали изобщо ме е чул.

"Добре." Изглежда го е направил.

"Какво харесваш?"

"Какво искаш да кажеш?" Взрях се в него, сега в пълно недоумение.

"Ами, какво харесваш? Трябва да знам какво ти допада, за да мога да те карам да се чувстваш добре."

Усетих как лицето ми се затопля, изчервявах се.
Повдигнах рамене.

"Значи не знаеш какво ти харесва?"

Поклащам глава. "Хареса ми какво направи вчера." Казвам, изгубила поглед в нищото.

"Кое? Това?" Дланта му се опита да ме докосне, но аз я спрях.

"Спри!" Хари се засмя силно, а аз просто ударих ръката му игриво.

"Значи досега не си се докосва-"

"Не! Какво? Не!" Отговорих, без дори да му дам възможността да довърши въпроса си.

"Хубаво."

"Хубаво? Какво имаш предвид под 'хубаво'?" Отново бях объркана. Момчетата не харесваха ли, когато момичетата са опитни и знаеха какво вършат, а в този случай- какво харесват?

"Шшш. Ще те науча." Той ме кара да замълча с целувка. Щом почувствах как контактът между устните ни се задълбочава, го прекъснах.

"Тогава какво харесваш ти?" Предизвиках го, повдигайки вежда.

"Аз харесвам...други неща."

"Други неща? Като какво?" Сега изгарях от любопитство.

"Други неща, за които дори не сме близко да дискутираме все още."

"И какви са те?"

"Ами като начало ти си девствена. Точно както една девица."

"Е, и? Не съм глупава. Подучувам някои неща из училище."

"Е, вече знаеш едно от нещата, които харесвам." Отвърна той, повдигайки вежда.

Седнах в изправена позиция. "Да, така и не разбрах това. Как някой, наричащ те 'татенце' може да те..знаеш. Искам да кажа... да не би да харесваш идеята за-"

"Алис, разбира се, че не. Мисълта да имам интимна връзка със собствената си дъщеря не е дори минимално възбуждащо." Каква ирония.

Усилено се опитах да не се засмея. "Ами тогава?" Не схващах.

"Въпросът не е в ролевата идея за баща и дъщеря, а в контрола. Харесва ми нещата да са в мои ръце, да бъда доминиращия и ти, наричайки ме 'татенце' по своя воля ми даваш властта. Предразположена си да бъдеш подчинена на мен и особено като твой баща, аз съм този, който те контролира. Ако си добро момиче ще бъдеш възнаградена, ала в противен случай- ще те накажа. Ще се грижа за теб и ще те уча на онова, което не знаеш." Сега вече имаше смисъл.

"Значи в този ред на мисли ти харесва да бъдеш наричан 'сър' и 'господарю' също?"

Той толкова силно се засмя на казаното от мен, че направо съжалих, че дори попитах.

"Не, наистина ли, Алис? Ежедневно се обръщат към мен със 'сър' на работното ми място. Това не би било уместно. И 'господарю'? Тази дума ме кара да си мисля за робство и колкото и да съм широко скроен, това не би ме разпалило. Напомня ми на Фредерик Дъглас." Опитах усърдно да задържа смеха си, но се провалих. Избухнах в смях и сега всеки път щом чуех думата щях да се сещам за Фредерик Дъглас.

"Тогава какво харесваш?" Зададох въпроса си отново, в опит да контролирам кикота си.

"Казах, че ще обсъдим моите препочитания, когато му дойде времето."

"Защо не ми споделиш?"

"Не искам да те изплаша." Да ме изплаши? Какво толкова би било така зле, че да породи уплах в мен?  Не бях някакво детенце.

"Няма." Изрекох с по-сериозн тон или поне така се надявах, променяйки позата си междувременно.

"Добре, тогава. Харесвам грубия секс, харесва ми да бъда наричан 'татенце', харесва ми да хапя и пляскам и представата за теб, закопчана в белзници към леглото ми, докато те чукам отзад и те чувам как ми казваш 'татенце', е нещото, което ме възбужда през нощта." Окей, може би беше прав, не мисля, че бях готова за това. Не мисля, че някога щях да бъда.

"О.." Произнесох отчасти уплашена  и  отчасти възбудена.