The one

Глава Първа

Събуждам се от чукане на вратата ми.
-Какво?
-Ще закъснееш за училище!
-Ставам!
Мама пак ме изнервя. Никога не съм ѝ вярвала. Когато бях малка ѝ бях споделила нещо и тя обеща да не го казва на никого. Още същата вечер се затвори с баща ми в спалнята за да му каже. Още не знае, че съм чула разговора им.
Ставам и измивам зъбите си. Поглеждам се в огледалото. Черната ми коса се спуска свободно по раменете ми. Никога не съм обръщала внимание на външния си вид.
Обличам тениската си на Нирвана и обувам едни дънки. Вземам раницата си. Слизам долу и тръгвам към гимназия 'Вашингтон'. След 10 минути съм там. Отивам при класа си и чакам тържеството да започне. Директора май пак е пиян. Нищо ново. Освен, че Джеймс (едно от момчетата) го няма. Белязаха го през лятото и сега е в Дома. Там отиват белязаните. Учат се как да станат вампири. Не всички издържат промяната. Оглеждам се и точно до директора виждам Бележещия. Той гледа към мен! Не! Явно и другите го виждат. Всички зяпат натам. Бележещия излиза напред и застава пред мен. Не, не може да бъде! Чувам гласа му. Плътен глас.
-Промяната ти ще промени всичко.
Той докосва челото ми и аз припадам.
Събуждам се у нас. Мама и татко ме гледат уплашено. Сядам на леглото си. Започвам да се давя. Усещам пулсиращия белег на челото си. Поглеждам се в огледалото. Същата съм си, само че по бледа и със тъмносин светещ полумесец на челото! Около него се увиват тънки линии. Красиво е. Не мога да спра да кашлям, но не отделям поглед от огледалото. Ставам и започвам да събирам дрехи, книги...всичко, което ще ми трябва.
-Какво правиш, Самара?-Пита баща ми.
-Трябва да замина. Още тази нощ. И вие го знаете.
-Какъв срам!-Прошепва майка ми.
-Заминавам. Няма как. Иначе ще умра.
-Трябва да има и друг начин.
-Няма. Учените на са го открили, няма да го направите и вие. Така че млъкнете и излезте.
Явно съм изглеждала ядосана, щом и двамата стават и излизат ужасени. Вземам сака с нещата си и хващам дръжката на вратата. Мамка му! Заключили са ме! Няма да стане така! Вземам една бейзболна шапка, слагам си слънчеви очила и скачам през прозореца. Пред къщата вече чака превозът ми към Дома. Там майка ми и баща ми се разправят с шофьора.
-Тя няма да тръгне! Няма да я пуснем! Заключена е в стаята си!-Крещи Бил.
-Пробвай пак.
-Здравейте, госпожице Каин. Тук съм за да ви отведа в Дома.
-Добре. Да тръгваме.
Аз се качвам в колата и потегляме. Заспивам.
Събуждам се. Все още пътуваме.
-Почти стигнахме, госпожице.
Оглеждам се и пред очите ми се открива удивителна гледка. Като замък е! Невероятно. Слизам от колата...