The one

Глава Пета

Понеделник. Ставам и обличам униформата си. Слизам за закуска без Елена. Тя вече е там.
-Защо не ме изчака?
-Не исках да те будя.
Усещам нещо в гласа ѝ. Студенина. Да не е заради Дийн? Тя изважда един лист от джоба си и го разтваря. Рисунката!
-Какво е това, Самара?
Грабвам го от ръцете ѝ.
-Защо си ми ровила в нещата, Елена?
-Беше на бюрото ти. Нямаше как да го пропусна. Защо си го нарисувала? Харесваш ли го?
-Какво? Не. Аз...
Тръгвам ядосана към кабинета по музика. Влизам и сядам на мястото си. Не отивам на обяд, а излизам навън. Сядам под едно дърво и се разплаквам. Не мога да повярвам!
-Самара? Какво има?
Дийн сяда до мен и ме прегръща.
-Нищо. Нищо важно.
-Не мисля така. Хайде, можеш да ми кажеш.
-Аз...Елена намери нещо, което не трябваше да вижда и се скарахме.
-Какво?
-Това.
Аз изваждам рисунката и му я подавам.
-Не съм се усетила, че съм те нарисувала. Стана случайно.
-Няма нищо. Хайде, ела.
Двамата ставаме и се връщаме в училището. До вечеря Дийн не се отделя от мен през междучасията. Тогава аз сядам на масата си и за моя изненада Дийн също сяда на нея. Настанява се до мен.
-Здравейте.
-Здрасти-казват всички смаяно.
Аз се засмивам.
-Какво? Не може ли друго момче да седне тук?
-Самара, това гаджето ти ли е или ми се привижда?
-Здравей, Елена. Не, не съм гадже на Самара. Разбрах, че сте се скарали.
-Не, не сме. Това е глупаво.
-Заради рисунка? Наистина? Да не ревнуваш, Елена?
-Аз...не, аз...не!
Аз вечерям набързо и излизам от столовата. Дийн ме последва.
-Не беше нужно, Дийн.
-Да не би току що да ме нарече Дийн?
Аз се засмивам. Той се ухилва.
-Да, може би.
-Ела. Искам да ти покажа нещо.
Двамата тръгваме към покрива на училището. Качваме се на покрива и сядаме. Заглеждаме се в гората.
-Красиво е.
-Да. Обичам да идвам тук, когато искам да съм сам. Гледката е хубава.
Слънцето изгрява. Започва леко да пари по кожата ми.
-Да се прибираме. И двамата трябва да се наспим.
Прибирам се в стаята си и се преобличам. Веднага заспивам.
Събуждам се. Вторник. Обличам се и слизам на закуска. Имам бойни изкуства два часа. Значи ще пропусна обяда. В съблекалнята обличам тениска и къси панталони. Влизам в салона и го виждам. Да не би да тренираме смесено? Дракона (учителя ни) застава пред нас.
-Ученици, днес ще тренираме по двойки.
Той разпределя всички. И стига до мен.
-Каин...с Уинчестър.
Стига бе! Двамата се покланяме един на друг.
-Да не се разплачеш пак, Каин.
-Това, че вчера го направих не значи, че сега няма да ти сритам задника, Уинчестър.
Двамата се засмиваме. Аз замахвам и го уцелвам в корема. Той ме удря в рамото. Аз отвръщам като го повалям.
-Туше, Уинчестър.
Часът минава доста добре. После имам Елемент. В този час всеки се упражнява с четирите елемента и открива своя. Моя се оказва огън. Естествено. На вечеря Дийн казва:
-Довечера ще има парти.
-Къде?
-Тук. По повод 800 години от рождението на основателя на Дома. Саймън Блейк.
-О!
-Ще е нещо като бал. Ще дойдеш ли с мен?
-На среща ли ме каниш, Уинчестър?
-Може би.
-Добре тогава. Ще се видим след час.
Прибирам се в стаята си и си обличам дълга тъмносиня рокля с гол гръб. Гримирам се, оправям си косата и слизам. Там са повечето момичета.
-Самара, с кого ще си? С Дийн Уинчестър, предполагам?
-Млъквай, Елена.
Дийн идва. Спира се пред мен.
-Уха.
-И ти не си зле, Уинчестър.
Двамата се засмиваме и тръгваме към училището. Влизаме в столовата, която сега е променена. Масите са дръпнати встрани, има украса. Хубаво е. Всички приковават погледи в нас.
-Гледат те, Уинчестър.
-Не, Каин. Гледат теб. И ми завиждат.
Засмивам се. Музиката звучи.
-Един танц?
-Разбира се.
Дийн слага ръце на кръста ми, а аз моите на раменете му. Поглеждам го в очите. Тези красиви зелени очи. Като бездни са. Мога да потъна в тях. Премествам очите си върху полумесеца му. Светещ в червено, толкова красив полумесец. Бегло чувам песента All of me. Дийн ме гледа в очите. След като песента свършва ние сядаме на една от масите. Алекс минава покрай нас и ми намигва. Аз само му се усмихвам.
-Трябва ли да се тревожа за Алекс?
-Не, разбира се. Да не ревнуваш, Уинчестър?
-Няма как да не ревнувам.
Аз се засмивам и отпивам от виното в чашата. Има странен вкус.
-Какво има във виното?
-Винаги слагат по една-две капки кръв.
-Кръв? Сериозно ли?
-Да. Може в началото да не ти хареса.
-Не, хубаво е.
-Радвам се, че ти харесва.
Пускат Earned it. После Not afraid anymore. С Дийн цяла нощ не сядаме. После той ме изпраща до стаята ми.
-До утре, Каин.
-До утре, Уинчестър.
Аз го целувам по бузата и бързо влизам вътре. Заспивам с мисълта за мен и Дийн.
Сряда. Ставам и се обличам. На закуска Дийн сяда до мен отново. Всички ни зяпат. Денят минава добре. След вечеря с Дийн се разхождаме.
-Защо си толкова мил с мен, Уинчестър?
-Не знам. Но отдавна искам да направя нещо.
-Какво?
Той се доближава и ме целува. Този път отвръщам...