The one

Глава Втора

Слизам от колата. Вече е тъмно. Махам шапката и очилата. Прибирам ги в сака. Шофьорът ме завежда в кабинета на директорката. Оставя ме сама с нея. Тя ми се усмихва.
Жената пред мен изглежда на около 35-36, но всички знаем, че не е на толкова. Има дълга кафява коса, кафяви очи и правилни черти. Носи ефирна рокля в бледосиньо. На челото ѝ има завършен лилав полумесец, линиите се спускат чак до китките ѝ.
-Здравей, Самара. Седни. Знам, че ти идва малко в повече за един ден. Заповядай.
Подава ми една чаша с чай. Аз отпивам жадно. Уха! Стопля ме веднага.
-Благодаря ви. Наистина ми идва малко в повече.
-Знам, с всички нови е така. Сега да ти обясня за училището. Домът е за обучаващи се вампири. Някои не издържат промяната. Тялото им я отхвърля и те умират. Трябва да знаеш риска.
-Разбирам.
Тя ми обяснява основните неща. Няма математика! Супер! Жената се казва Касандра Джоунс. След разговора тя ме развежда из училището и женското общежитие. Когато влизам в стаята си виждам красиво русо момиче на едното легло. На другото са нещата ми. Момичето ме поглежда и се усмихва.
-Здрасти. Ти сигурно си Самара. Аз съм Елена. Приятно ми е да се запознаем.
-И на мен.
-Донесоха нещата ти преди малко.
Аз сядам на леглото.
-Чух, че са те белязали пред цяло училище.
-Да. Не беше най-хубавия момент в живота ми.
Двете се засмиваме.
-Ами ти от кога си тук?
-От две седмици. Мястото е страхотно. Ще ти хареса.
-Надявам се. Има ли готини момчета?
-Само такива са. Ще ги видиш на вечеря.
-Добре. Тя кога е?
-След половин час. Облечи нещо хубаво. Мога да ти помогна, ако искаш.
-Да, ще ми е от полза.
Аз започвам да меря дрехи и двете с Елена се спираме на една червена риза и дънки. Обличам се, сресвам се и двете тръгваме към столовата. По пътя виждам някои от учениците. Двете сядаме на една маса с още трима души. Те са Алекс, Бетани и Кара. Алекс е момче. Да уточня. На съседната маса стоят три момичета и три момчета. Предполагам популярните. Елена беше права. Наистина всички момчета тук са готини. Даже виждам Джеймс. Той ми се усмихва. Забелязвам, че едно от момчетата на съседната маса ме зяпа.
-Елена, кой е този?
-О, не. Не ми казвай, че си се хванала на номера. Винаги се шегува с новите момичета. Уж ги харесва. Казва се Дийн Уинчестър. Тук е от година. Пълен задник.
-Ясно.
Дийн е с ясни зелени очи, рошава кестенява коса и остри черти. Мечтата на всяко момиче. Облякъл е черна тениска, кожено яке и дънки. Да, определено трябва да страня от него. Има нещо в погледа му. Хищнически поглед. Готов да ловува.
Хапвам и ставам. Излизам, отивайки към общежитието. Изведнъж чувам мъжки глас.
-Самара, чакай.
Обръщам се и го виждам. Дийн, в целия си блясък. С огнен полумесец на челото.
-Какво искаш?
-Да се представя.
Той се доближава и ми се усмихва чаровно.
-Казвам се Дийн Уинчестър.
-Знам.
-Утре ще има парти край езерото. Ще дойдеш ли с мен?
-Виж, Дийн, знам за номерата, които правиш на новите момичета. Преструваш се, че ги харесваш, а после ги зарязваш. За разлика от теб, някои хора имат чувства. Замисли се за това. Ако на теб ти разбият сърцето няма да ти е приятно, нали?
Той ме поглежда объркано. Сетне се усмихва.
-Кукло, не знам кой ти го е казал, но...
Не успява да довърши, защото аз го притискам в едно дърво с ръката ми на гърлото му.
-Ако още веднъж ме наречеш кукла ще те убия. Ясно?
Не дочаквам отговор. Тръгвам си и се прибирам в стаята си. Преобличам се. Слагам си широка тениска и къси панталони. Лягам и заспивам.