The one

Глава Осма

След 3 години

Мъжът пред мен изглеждаше на не повече от 30 с руса коса и черни очи. Чисто черни. В момента сме в гора до Ню Йорк. Аз държа арбалет, зареден с колове. Насочвам го към него. Стрелям, но Снейп хваща кола. Стрелям пак. Той отновл хваща кола.
-Малко си бавна.
-Ти така си мислиш.
Сега когато в ръцете му са коловете, потопени във върбинка, той се изгаря. Това ми дава време да се приближа и да го ударя в челюстта. Той пада.
-Какво? Да не се предаде, а?-Виквам аз.
Бием се вече два дни. Насочвам арбалета и този път го уцелвам в сърцето. Снейп извиква.
-Ах...ти...малка...кучка!
Това са последните му думи. Забивам кола по-дълбоко. Той извиква пак. Този път го довърших. Бездушните му очи са вперени в мен. Аз ги затварям. От тялото му започва да струи зелена светлина, която се прелива в мен. Усещам прилив на енергия. Толкова голяма сила!
-Самара!
-Дийн!
-Добре ли си?
-Да. Той...мъртъв е.
Преди няколко месеца разбрахме, че Снейп е бащата на Дийн. Той го поглежда студено.
-Заслужи си го, татко.
Двамата с Дийн тръгваме. Прибираме се в къщата край езерото. Там обаче изведнъж Дийн коленичи.
-Какво правиш?
-Самара, аз...моля те да ме направиш най-щастливия мъж, като се омъжиш за мен.
Замръзвам на място. Да се омъжа за него? Другото ми аз подскача и пее. Аз се усмихвам.
-Да, Дийн. Ще се омъжа за теб.
Нататък знаете....

Това беше края на историята. Знам, че беше кратка, но се надявам да ви е харесала.