The one

Глава Седма

Петък. Събуждам се. Дийн го няма. Обличам се и отивам в хола. Там Дийн се облича.
-Хей, защо не ме събуди?
-Не исках да те будя. Беше толкова красива, докато спеше.
-А сега не съм?
-Напротив.
Двамата закусваме в къщата. После отиваме на училище. След часовете всички учители идват в къщата.
-Дийн Уинчестър, трябва да напуснеш.
-Не. Той остава. Искам да е тук.
Директорката въздъхва.
-Добре, но само ще гледа.
-Добре.
Обучението започва. Първо два часа теория. Всичко основно. После два часа тренировки. Трябва да се бия с учителите! Супер! Те обаче ме натупват. На вечеря съм меко казано смазана. Вечерям и отивам в тренировъчната зала. Боксова круша, лицеви опори, коремни преси, набирания, пътека, пак боксова круша. Поглеждам часовника. 7 сутринта. Колко съм тренирала? Излизам и започвам да обикалям тичайки училището и общежитията. Три пъти. След първия слънцето започва леко да пари кожата ми, но не обръщам внимание. Трябва да съм издръжлива. Накрая сядам под едно дърво за да почина. Дийн излиза от къщата и ме вижда.
-Самара? Какво правиш навън? Ти...цяла вечер ли тренираше?
-Да. Трябва да съм издръжлива.
Събота. Отивам на закуска. После пиша домашните си и уча уроците. Учителите идват. Пак тренировки. Кой е първият вампир? Как се убива върколак? Какви са отличителните белези на вампирите и върколаците? Как да се предпазим от слънцето? Как да разпознаем вещица? Може ли вампир да се обвърже с човек? Как се прикриват вампирите и върколаците? Такива неща. После физическа тренировка. Боксова круша, коремни, лицеви, набиране...хвърляне на ножове, тичане. Обиколих пет пъти училището и общежитията. После обяд. Ям сякаш за пръв път виждам храна. Всички на масата ме зяпат. Елена вече е на масата на Беки. После малко почивка-един час и пак. Уроци, тренировки. Вечеря. Пак отивам в тренировъчната зала. Тренирам три часа, а после уча. Няма връщане назад. Ще те победя, Снейп.
Излизам на разходка в неделя рано сутринта. Все още е тъмно. Виждам един заек. Снишавам се. Чувам биенето на сърцето му. Приближавам се, хващам го и прекършвам врата му. Забивам зъби в него и изпивам кръвта му. Оставям го, за да могат хищниците да изядат плътта. Мамка му! Цялата съм в кръв! Отивам в къщата и се преобличам.
-Това кръв ли е?
-Дийн, стресна ме! Не, каква кръв?
Бързо прибирам изцапаните дрехи.
-Уби ли вече?
Аз кимвам виновно.
-Какво уби?
Как може да е толкова спокоен?
-Заек. Прекърших му врата.
-Добре си се справила. Като за първи път.
Какво? Сериозно ли? Аз само се усмихвам.
-Благодаря, Уинчестър.
-Харесва ми, когато ме наричаш така. Възбужда ме.
-Знам. За това го правя.
Двамата се засмиваме и отиваме на закуска. Не ям много.
-Самара, защо не ядеш?-Пита Алекс.
-Не съм много гладна. Нахраних се преди малко.
-С какво?
-С един заек.
Всички се засмиват.
-Шегуваш се, нали?
-Не. Съвсем сериозна съм.
Всички ме гледат ужасено, без Дийн.
-Какво? Вие да не би да не сте убивали?
Те се споглеждат.
-Не сте убивали? Никога? Егати вампирите!
Аз ставам и тръгвам към къщата. Уроци, тренировки, пак уроци и пак тренировки. После обяд. И пак уроци и тренировки. След вечеря обикалям няколко пъти училището и общежитията и се прибирам. Заспивам веднага, след като си вземам душ.