The one

Глава Трета

Събуждам се от алармата. Изключвам я, ставам и си измивам зъбите. Обличам униформата-черна риза и червена пола.
-Какъв е първия ти час?
-История. Твоя, Самара?
-История.
Двете тръгваме към кабинета по история. Влизаме и сядаме най-отзад.
-Много е интересно. Ще ти хареса.
Часът минава добре. Следва обядът. Отиваме в столовата и сядаме на нашата маса.
Поглеждам през прозореца. Тъмно е. Явно ще спим през деня.
Изведнъж Дийн се приближава.
-Мисля, че ми дължиш извинение за вчера, Каин.
-Не, не мисля. Някой трябва да те постави на място, Уинчестър. Сега се разкарай. Опитвам се да ям.
Той отваря уста и я затваря пак. След това си сяда на задника. Така е по-добре!
-Какво си направила, момиче?-Пита развеселено Елена.
Разказвам ѝ за снощи.
-Направо си го разбила. И ти иска извинение! Какъв идиот!
-Браво, Самара! Само така-казва Алекс.
Аз му се усмихвам. Денят...нощта минава добре. На вечеря Дийн пак ме зяпа.
-Самара, довечера ще има парти. Да отидем?-Пита Елена.
-Да, добре.
Двете отиваме в стаята си и започваме да се приготвяме. Аз обличам черна къса прилепнала рокля и сресвам косата си. Оставям я свободно пусната. Елена облича една бяла рокля. Двете излизаме. Отиваме до езерото, където вече има няколко души. Дийн веднага ме забелязва. Идва с бира в ръка.
-Здравейте, момичета. Искате ли?
-Не.
-Ти, Самара?
-Защо не? Дай.
Вземам я от ръката му и отпивам.
-Благодаря.
-Пак заповядай.
Той се отдалечава, но усещам погледи по себе си. Главно на момчетата. Забавляваме се много. После се прибираме и си лягаме.
Събуждам се. Събота. Ставам и си обличам потник и къси панталони. Двете с Елена слизаме на закуска. Алекс подсвирква.
-Ето я и нея. Самара, снощи изглеждаше много секси.
-Знам.
Всички се засмиваме. Усещам погледа на Дийн от съседната маса. Изяждам набързо бекона с яйцата и излизам навън. Разхождам се. Сядам под едно дърво и изваждам скицника си. Зрението ми е много добро. Започвам да драскам по листа, но накрая от там ме гледа Дийн Уинчестър с ясните си очи. Не! Слагам листа в джоба си и започвам да рисувам гората. Красиво е. Чувам стъпки. Вдигам поглед и го виждам. Този да не ме следи?
-Какво правиш тук?
-Разхождам се. Не може ли?
-Може, но на няколко метра от мен, моля. Да не ме следиш?
-За твое сведение това си е моето място, Самара.
-Вярно ли? Защо не закачи табелка 'Собственост на самохвалкото Дийн Уинчестър'?
-Нямаше да се събере.
Аз въздъхвам и ставам да си тръгвам.
-Къде отиваш?
-Ще тренирам. Какво ти пука, Уинчестър?
Тръгвам към фитнеса. Там започвам да удрям една боксова круша, после се набирам на лост, правя коремни преси и вдигам тежести. Чувам подсвиркване. Обръщам се. Този сериозно започва да ми лази по нервите!
-Какво сега?
-Не знаех, че си толкова силна.
-Още нищо не знаеш за мен, Уинчестър. Ядоса ме. Когато се ядосам трябва да ударя нещо. Радвай се, че това нещо не беше ти.
-Радвам се. Искаш ли помощ с тежестите?
-Може.
Аз започвам отново да вдигам тежести, но Дийн ги натиска.
-Какво правиш, по дяволите?
-Помагам.
Сядам и казвам:
-Ти си пълен идиот.
Излизам от фитнеса и се връщам в стаята си. Елена я няма. Решавам да си взема душ. Събличам дрехите си и пускам водата. Оставям я да се стича по тялото ми. Не спирам да мисля за Дийн. Толкова е дразнещ! Не мога да го търпя!
Обличам тениска и дънки и излизам от банята. Елена лежи на леглото си. Поглежда ме.
-Чудех се къде си. Изпусна обяда.
-Не бях гладна. Ходих във фитнеса.
Разказвам ѝ за случката с Дийн.
-Този да не те следи?
-Нали? И моля ти се мястото било негово! Да сложи табела!
Двете се засмиваме.