Първото нещо, което видях, когато отворих очите си беше празното до мен място. Отдавна се бях научил да не откачам вече, а и снощи не го направихме, защото се оказа, че не съм готов. Кога ли изобщо щях да бъда? Ужасно много ме плашеше отговорът на този въпрос и може би и затова избягвах да го мисля. Това направих и сега, като станах и реших да се изкъпя. Дилън нямаше да възразява, а и не беше наоколо. След като бях готов се облякох и излязох от стаята. Щом стъпих в хола веднага усетих хубавият мирис на омлета и побързах да вляза в кухнята, където Дилън приготвяше закуска.
- Добро утро. - казах и се приближих към него.
- Хей, не мислех, че ще станеш толкова рано. Още съм в началото. - отговори и посочи към тигана, като след това се обърна и ме целуна по челото. - Как спа? Надявам се, че нямаше кошмари отново.
- Прекрасно. - знаеше, че преди всяка нощ имах кошмари, но поне отскоро бяха спрели, за което се радвах. Вече не прекарвах нощите си буден.
- Радвам се, сега предлагам да отидеш да седнеш и да ме изчакаш да направя закуската, можеш да пуснеш телевизора, ако искаш.
- Но аз исках да ти помогна. - възразих.
- Няма нужда, а и ти си ми гост.
- Мислех, че сме минали това отдавна. - отвърнах и му намигнах.
- Така е, но ако не искаш да те изчукам върху тази маса, по-добре върви да изчакаш.
- Може да искам. - подсмихнах се, а той започна да се приближава.
- Сигурен съм. - каза и ме хвана за задника. - Но първо ще си поиграя и може и да не ти позволя да свършиш.
Думите му ме накараха да настръхна и изпусна стон, като усетих как членът ми започна да се събужда.
- Обаче ще бъде по-късно. - удари ме по задника и се обърна, продължавайки със закуската, а аз явно нямах избор освен да изчакам.
Избрах да отида в хола и седнах на дивана, пускайки телевизора. Започнах да превъртам каналите, търсейки нещо интересно за гледане. Докато го правех изведнъж на една от програмите се появи снимка на мъжът, който не спираше да ме преследва. Дори не усетих кога бях изтървал дистанционното и моментално побързах да го вдигна, за да сменя канала, но когато го взех, вниманието ми вече беше привлечено.
"Световно известният бизнесмен Дес Стайлс беше намерен мъртъв в имението си, споменаха близки на починалия. Оказва се, че мъжът е претърпял инфаркт, но е получил медицинска помощ прекалено късно. Синът му Хари Стайлс отказа да даде коментар, като единственото, което знаем е благодарение на дългогодишната му приятелка Джейд Андерсон, която сподели пред екипа ни, че Хари настоява баща му да бъде погребан в родния му град, а именно Лондон. Все още не е ясно кога се очаква да пристигне, но ще ви уведомим при първа възможност."
YOU ARE READING
Burning hope (Sequel to Devastated)
FanfictionГодини по-късно Луи Томлинсон най-накрая е успял да подреди живота си и да заживее спокойно с Елинор и дъщеря им. При Хари Стайлс е точно обратното. Без Зейн до себе си, той е по-самотен от всякога и всяка една година се влошава. Може би пъзела се б...