5 години по-късно:
- Татко! - чух гласа на дъщеря си и скоро усетих тежест върху себе си, което ме принуди да отворя очите си и да въздъхна. Бях изкаран от учудващо спокоен сън и върнат в реалността. - Мама каза да те събудя, за да не закъснееш.
След като каза това, погледнах към телефона си и видях, че вече минаваше седем и поредната въздишка излезе от устата ми.
- А тя къде е? - попитах и се надигнах леко.
- Приготвя закуска. - усмихна се и за момент настроението ми се оправи. През изминалите години тя беше единственият човек, който можеше да ме накара да се почувствам по-добре. Тя беше моето слънце и единственото нещо, от което се нуждаех, за да оцелея.
- Тогава да видим с какво е решила да ни изненада този път. - отговорих и я целунах по челото, като се изправих. Оправих се набързо и двамата излязохме, отивайки към кухнята, като дъщеря ми бързо се изплъзна от ръката ми и започна да бяга към Елинор.
- Хейли, колко пъти да ти казвам да си по-внимателна, когато бягаш в апартамента. - побърза да я спре преди да се е ударила в плота и да я сложи върху стола, до който по-късно седнах и аз, като посегнах да взема списанието на масата, но бях спрян от съпругата си.
- Закуската ще изстине, ще го видиш после. - обясни бързо и го остави настрани. Думите и ме накараха да я погледна въпросително. Не знаех дали ми се струва, че днес се държи странно, но определено щях да я попитам по-късно.
- Миличка, какво ще кажеш днес да те взема след работа и да се разходим? - обърнах се към Хейли, когато приключихме с храненето.
- Да! - извика, като широка усмивка се настани на лицето и.
- Тогава е решено. - отвърнах и я погалих по косата. Вече нямах търпение края на работното ми време да дойде и да прекарам време с нея. Обожавах тези моменти и не бих ги заменил за нищо на света.
- Хайде върви да се приготвиш аз след малко ще дойда да ти помогна, само да оправя масата. - Елинор се обърна към нея, след което започна да разчиства, а аз изчаках Хейли да излезе и тогава се изправих.
- Какво става? - попитах и я погледнах. От годините прекарани с нея се научих да я разчитам и беше трудно да не забележа, ако имаше нещо.
- Какво имаш предвид? - отговори с въпрос.
- Държиш се странно.
YOU ARE READING
Burning hope (Sequel to Devastated)
FanfictionГодини по-късно Луи Томлинсон най-накрая е успял да подреди живота си и да заживее спокойно с Елинор и дъщеря им. При Хари Стайлс е точно обратното. Без Зейн до себе си, той е по-самотен от всякога и всяка една година се влошава. Може би пъзела се б...
