1 седмица по-късно.
Нещата отново започнаха да се нареждат и нямаше и следа от Стайлс, за което много се радвах. Въпреки че лицето му беше по всички списания и новини, се опитвах да го игнорирам и засега успявах, благодарение на семейството и приятелите си. Единствения проблем беше майка ми, заради която се върнах няколко години назад, защото в момента отново спорехме, само че този път беше в моят дом.
- Не можеш да го направиш! - извиках. - Каза, че си го унищожила.
- Не исках да се притесняваш допълнително, имаше си достатъчно проблеми заради този човек. - отвърна все още спокойно, но знаех, че скоро и тя ще се изнерви.
- Не трябваше да ме лъжеш. - погледнах я наранено. - Говориш за неговите лъжи, но нима си по различна от него?!
Искаше отново да предаде записа на полицията и да го вкара в затвора, а аз както винаги се опитвах да я спра и дори не знаех защо. Разбра, че е тук и не искаше да се видим, колкото да и казвах, че на мен вече не ми пука за него. Не знаех дали го казвах на нея или на себе си, но явно го казвах, опитвайки се да го набия в главите и на двама ни. Само не трябваше да разбира, че сме се видели, защото това вече щеше да е края му. Каквото и да изпитвах към него не исках да страда, колкото и нелепо да звучеше това.
Психологът ми казваше, че още го обичам, но аз отказвах да повярвам. Всичко беше просто, защото бях добър човек. Да, точно така. Нямаше нищо друго. Той вече не беше фактор, определящ живота ми и нямаше и да бъде.
- Не смей да ме сравняваш с този убиец! - ето че и тя повиши тон вече. - Не аз убих баща ти!
- Всичко отдавна е свършило, остави човека да си живее, съдбата сама ще го накаже. - - отговорих. - А и истинският убиец е вече мъртъв.
Сега вече, след като баща му е мъртъв можеше да живее живота си както иска. Цял живот е бил в килия и сега когато вече е свободен не можех отново да го тикна в такава.
- Няма да промениш мнението ми, ще си получи заслуженото. - каза и се отправи към изхода, но аз побързах да я спра.
- Аз направих всичко, което поиска по дяволите! - изкрещях. - Създадох това семейство заради теб, промених живота си заради теб. Какво още искаш да направя!
- Направих го за твое добро. - отвърна просто и отвори вратата.
- Ако го направиш ще се разведа и ще оставя и Елинор и Хейли. - изстрелях първите думи, за които се сетих, но това беше единствения начин да я спра.
YOU ARE READING
Burning hope (Sequel to Devastated)
Fiksi PenggemarГодини по-късно Луи Томлинсон най-накрая е успял да подреди живота си и да заживее спокойно с Елинор и дъщеря им. При Хари Стайлс е точно обратното. Без Зейн до себе си, той е по-самотен от всякога и всяка една година се влошава. Може би пъзела се б...
