Сърцето ми туптеше ужасно бързо, но се опитвах да го прикрия. Имах чувството, че сънувах и това не е истина. Хари беше до мен, бях в колата му, същата, в която се качвах преди. Дори аромата беше същия. Усещах някакво спокойствие, колкото и странно да беше. Все едно мястото ми беше точно тук. Все едно трябваше да...
По дяволите! Какво правя, за Бога?! Не можеше да съм тук. Това не беше правилно.
- Спри колата. - казах изведнъж, изправяйки гърба си.
- Какво? - погледна ме объркано за момент и след това отново насочи погледа си на пътя.
- Искам да сляза. - живота ми и без това беше на път да рухне отново и трябваше да си събера главата и да измисля решение, а не да правя още грешки.
- Не мога да те оставя в това състояние. - отново се обърна към мен и очите му огледаха внимателно лицето ми.
- Не можеш да ме държиш и насила.
- Луи... - опита се да хване ръката ми, но аз бях бърз и я отдръпнах.
- Казах нещо! - повиших глас.
- Не искам да те оставям. - гледаше ме тъжно, но нямаше да омекна. Вече започнах леко да изтрезнявам и да осъзнавам какво правя.
- Отдавна го направи. Вече нямаш правото да... - не успях да довърша изречението си заради изведнъж появилата се ярка светлина. - Внимавай!
Докато осъзная какво точно се случи вече колата беше спряла и Стайлс дишаше тежко.
- Уау, това беше на косъм. - каза, полагайки глава на волана, а аз изведнъж започнах да се смея. - Защо се смееш?
Видях обърканият му поглед, но смеха ми не спря. За момент изпитах чувство, което не бях изпитвал от много време. Чувство, което бях заровил дълбоко в себе си и което понякога ми липсваше. Почувствах се свободен. Наистина свободен. Само това ми трябваше, за да сляза от колата и да тръгна напред.
- Чакай, Луи! Къде отиваш? - той побърза да ме последва и да застане пред мен.
- Гладен съм. - отвърнах просто и свих рамене.
- Ще хапнем, когато се приберем. - беше отговорът му, но аз не останах удовлетворен от него.
- Не, искам да отида в някой магазин. - заявих.
- Сега всички са затворени. - опита се да ме излъже.
YOU ARE READING
Burning hope (Sequel to Devastated)
FanficГодини по-късно Луи Томлинсон най-накрая е успял да подреди живота си и да заживее спокойно с Елинор и дъщеря им. При Хари Стайлс е точно обратното. Без Зейн до себе си, той е по-самотен от всякога и всяка една година се влошава. Може би пъзела се б...