- Ще се видим по-късно. - отвърнах на Дилън и излязох от сградата, отправяйки се към колата си. Вече нямах търпение да се видя с Хейли и да прекараме повече време заедно. Напоследък бях зает почти през цялото време и не можех да и обърна много внимание и сега, когато ми се отдаваше тази възможност, нямаше да я пропусна, а и отдавна не се бях разхождал из града.
- Тате! - извика щом ме видя и тръгна към мен, прегръщайки ме.
- Хей, миличка. Как беше днес в градината? Предполагам не си създавала проблеми. - усмихнах се и клекнах пред нея.
- Никакви. Винаги е една от най-послушните. - учителката и, госпожа Еванс, отговори.
- Тогава предполагам, че заслужаваш малка награда. - казах и се изправих, хващайки я за ръката.
- Да, да! - зарадва се и това само накара усмивката на лицето ми да стане още по-голяма.
- Хайде кажи довиждане на госпожата.
- Довиждане, госпожо Еванс. - след като и тя ни изпрати се отправихме към колата, като скоро пристигнахме и в близкия парк.
- Сега ще отидем да си вземем сладолед, но без да казваш на мама, понеже знаеш, че не одобрява да ядем преди вечеря.
- Обещавам. - направи се, че заключва устата си след това хвърля ключа, а аз се засмях и я прегърнах.
След като си взехме сладолед решихме да се разходим, като в последствие осъзнах, че това може би не беше много добра идея, защото навсякъде беше пълно с двойки, които се натискаха, което предизвика и следващия въпрос на Хейли.
- Защо тези хора правят така? - попита и направи гнусна физиономия.
- Защото се обичат. Когато обичаш някого ти го прегръщаш и целуваш. - опитах се да обясня по възможно най-простия начин, като не исках да влизам в подробности.
- Вие с мама обичате ли се?
- Разбира се. - можеше да не я обичах по този начин, но държах много на нея.
- Тогава защо не правите така? - погледна ме, а аз преглътнах нервно. Знаех, че ще ме попита някога и ще трябва да и разкажа, но не мислех, че ще е толкова рано. Как се предполага да обясниш на пет годишната си дъщеря, че си имал връзка с мъж, който е разбил сърцето ти и си женен за майка и само заради нея?
- Нещата са малко по-сложни и... - за мое щастие бях прекъснат от телефона си и веднага си отдъхнах, вдигайки на Найл.
![](https://img.wattpad.com/cover/147249224-288-k105278.jpg)
YOU ARE READING
Burning hope (Sequel to Devastated)
FanficГодини по-късно Луи Томлинсон най-накрая е успял да подреди живота си и да заживее спокойно с Елинор и дъщеря им. При Хари Стайлс е точно обратното. Без Зейн до себе си, той е по-самотен от всякога и всяка една година се влошава. Може би пъзела се б...