Yes, I say yes.

4 глава - Казах ти, че няма как да избягаш от мен !

~ Гледна точка на Кристиан ~

Умирах от притеснение. Притеснение, че Мегън вече може ги е убила. Тялото ми нервно потрепваше. Страх обземаше все повече ума ми. Бях наистина притеснена.

-Какво ще правим ? - Попита ме Люк докато караше към дома ми.

- Нямам никаква представа. Люк страх ме е. Ами ако вече ги е убила ?!

- Успокой се мила. Съмнявам се Мегън да е стигнала толкова дълеч. - Успокои ме той и сложи ръка на бедрото ми.

- Да кажем ли на майка ми ?

- Тя какво може да направи по въпроса ?

- Не знам, но тя има връзки, а те може да са ни от полза.

- Може би си права, но мисля, че ще е по - добре ако се обадим в полицията.

- Едва ли ще направят много.

- Нека все пак да ги пуснем за издирване.

- Първо да говорим с майка ми и след това ще решим. Съгласен ?

- Добре. - Не знаех какво да кажа на майка ми. В какво само се бяхме забъркали ?! Люк паркира в гаража, а аз звъннах на майка ми за да се уверя къде е.

Влязохме в хола, настанихме се на дивана и нервно я зачакахме да се прибере. След половин час тя вече седеше срещу нас.

- Скъпа какво има ? - Попита ме притеснено тя.

- Мамо с Люк трябва да ти кажем нещо.

- Да не си бременна ? - нервно попита тя като ме прекъсна.

- Не! Свързано е с Джъстин и Анабел.

- Какво се е случило ? - Поех си дълбоко дъх и ѝ разказах всичко.
Тя само поклати глава. Очевидно беше, че притеснението се настани и в нея. В очите ѝ се четеше и лека нотка на разочарование. - Не мога да повярвам Кристиан защо не си ми казала по - рано какво се случва с вас деца ? Защо сте ме лъгали толкова много време ?! Можех да ви помогна от самото начало !

- Мамо сега това не е важно. Трябва да ги намерим ! Тя може да ги убие!

- Да, права си. Ще се обадя на един познат, които може да ни насочи на някъде, а вие двамата отивайте право в полицията и съобщете за отвличане. Нямаме време за губене.

- Добре. - Майка ми беше права. Трябваше да действаме възможно най - бързо.

С Люк отидохме в близкият полицейски участък. Разказахме им всичко, а те записаха всяка наша дума. След като подадохме сигнала за отвличането се прибрахме.
Легнахме си, но притеснението, страха и неспокойството се бяха настанили между нас. Не можех да заспя. Само се въртя в леглото. Място не можех да си намеря. Трябваше да ги намеря. Трябваше да ги спасим.