Yes, I say yes.

6 глава - Вярвам ти!

~Гледна точка на Анабел. ~

Напрежение - това изпитвах. Страх течеше във вените ми. Молех се всичко да се случи по план. Вярно, че беше набързо скалъпен, но това беше единственият ни  шанс за бягство. Стоях, гледайки Джъстин докато чакахме Мегън. Пламък на надежда грееше в очите му.
Чух стъпки и цялото ми тяло настръхна. Време беше. Тя влезе и погледна право към Джъстин. Аз бързо ових веригата около вратът ѝ и я стегнах. Тя започна да се бори и да вика името да онова момче.

- Марко! Марко ела веднага! Пусни ме малка кучко! - Крещеше тя докато се бореше с мен. Мегън успя да ме удари с лакът в ребрата, но така и не успя да се измъкне от хватката ми. Стегнах веригата с всички сили и тя започна да се гърчи. Риташе ме, викаше - бореше се за живота си.

Момчето се появи от някъде, а Джъстин само това чакаше. Стана и заби малкият нож във вратът му. Ръцете му за по - малко и от минута се обляха в кръв. Извади го от безжизненото тяло на Марко и го заби между гърдите на Мегън, докато аз я държах. Трупът ѝ падна в ръцете ми. Хвърлих го като мръсен боклук. Това заслужаваше. Заслужаваше да умре и да страда повече. Заради това, което ни причини. Заради това, през което ни накара да минем.
Тя беше мъртва. Всичко свърши.
Облекчение се настани в гърдите ми от тези мисли. Поогледах наоколо и видях, че с Джей целите бяхме в кръв. Протегнах ръце към него и потънаха в прегръдките му.

- Това беше. Всичко свърши. Нека се махаме от тук. - Прошепна той и ме целуна по челото. Аз само кимнах в съгласие.
Отворихме големите врати на сградата и приятните топли лъчи на слънцето докоснаха кожата ми. Радвах се на свободата си. Радвах се, че всичко това мина.
За наш късмет имаше някакъв черен пикап спрян до сградата. Запътихме се към него и щом се качихме видяхме, че ключовете бяха на шофьорското място. Тя запали от раз и потеглихме.

Джъстин караше от доста време.
Накарах го да спре до някаква табела с карта за да се ориентираме по нея, защото това място никак не ми беше познато.

Оказа се, че сме на друг континент. Как по дяволите Мегън е успяла да ни изведе от страната и да ни доведе в Австралия ?! Как щяхме да се върнем у дома ? Нямахме нито пари, нито дрехи да се преоблечем. Бяхме целите в кръв, с мръсни и разпокъсани дрехи. Все едно бяхме от някой хорар филм. Бяхме насред някаква пустиня.