Yes, I say yes.

8 глава - Момиченце не ме предизвиквай!

~Гледна точка на Кристиан. ~

Стоях и гледах Люк на колене пред мен с пръстен в ръце. Сърцето ми биеше толкова силно, имах чувството, че всеки момент ще изскочи от гърдите ми. Ръцете ми трепереха, дишането ми се учести. Всички ме гледаха в очакване на отговора ми. И щом видях пръстена, той бе готов в ума ми. 

- Люк, аз... НЕ! Съжелявам! - Шок се четеше в очите му. Не очакваше този отговор. Беше стаписан. Не можех да повярвам какво ми се случваше. Всичко ми идваше в повече. Трябваше ми време да помисля, но секунда по късно отново проговорих.   - Съжалявам, че ще трябва да ме търпиш до края на живота си! - Извиках, а той се ококори с неразбиране в очите.-  Естествено, че да ! Да ! Да ! И хиляди пъти ще казвам "да" ! - Тежка въздишка се плъзна между устните му. Той стана, сложи пръстенът на безименния пръст на дясната ми ръка и притисна устни в моите.

- Мислех, че ми отказваш и ще трябва да се самоубия! - Промърмори той леко, почесвайки се зад вратът. 

- Честото! - Извика Бела и плесна с ръце.

- Днес доста изненади получих ! - Казах с насълзени очи и треперещ глас.

- Мила кажи на Бела, че моята изненада ти хареса повече от колкото нейната ! - Викна Люк и застана до Бела.

- Не е вярно! На моята изненада плака повече от щастие ! - Тя леко го бутна по рамото.

- Стига сте спорили ! И тримата ме изненадахте много. Това е най - хубавият ми ден в живота! Обичам ви хора ! - Станах отидох до Бела, Джей и Люк и ги групово ги прегърнах силно. Те бяха моето семейство и днешният ден бе неописуем.  - Мамо сега и ти ако има нещо да ми казваш това е момента, но само ако е нещо хубаво! - Предупредих.

- Ами аз нямам новини скъпа. - Обясни тя  Освен, че утре ще изберем роклите ви за сватбата ми.

- И това е добра новина ! - Заяви Джъстин.

Този ден беше наистина много емоционален за мен. Ден изпълнен с много щастие и изненади. Ако някой същата сутрин би ми казал, как ще завърши деня, нямаше да му повярвам. Сърцето ми преливаше от щастие. Имах всичко, което исках. Благодарях на Бог, че Анабел и Джъстин са живи и са си удома, а за изненадата на Люк даже нямах думи. Нищо от този ден не бе очаквано от мен.

След като Джей и Бела отидоха в стаята ѝ за да си починат от всичко станало. Аз и Люк също отидохме в стаята ми. Съблякох роклята си, и останах само по бельо, а той по боксерки. Очите ми бяха свикнали да виждат голото му тяло, но всеки път изпитвах вълнение от всяко докосване. Обичах да изучавам тялото му с пръстите си. Да докосвам гладката му кожа, да докосвам мускулестото му тяло, да разглеждам татуировките му. Всичко в него ми беше любимо.
Легнахме и аз се сгуших в прегръдките му. В тях винаги се чувствах в безопасност.