Yes, I say yes.

7 глава - Вината е моя!

~Гледна точка на Люк. ~

- Мила гладна ли си ? - Попитах я аз, докато правех закуска.

- Не благодаря, искам само кафе. - Отвърна тя.

- Кристиан не си се хранила от дни! Трябва да хапнеш нещо !

- Как Люк ? Как ?! Като знам, че аз съм причината те да страдат! Ами ако вече ги е убила?! Аз съм виновна за всичко това Люк! Аз! Само аз и никой друг ! Вината е моя!  - Извика тя седна на един стол и горчивите ѝ сълзи се спуснаха по лицето ѝ.

- Скъпа това не е вярно ! Ти нямаш вина, че Мегън е луда !

- Напротив!

- Криси успокой се ! На никой не помагаш така като се съсипваш ! Трябва да си силна, ако не за мен или за себе си поне го направи за Бела и Джей ! Длъжна си да си силна ! - Крекнах до нея и я прегърнах.

- Така е. Ще съм силна заради нея! - Каза тя и стана. - Ще отида отново в полицията за да ги попитам има ли някакъв напредък по случая.

- Добре, но сега закуси за да имаш сили за днес. - Тя само кимна в съгласие.

6 часа по - късно

- Скъпи отивам към участъка ! Извика Кристиан.

- Добре, пази се. - Отговорих ѝ и я целунах. Тя бързо изтича към гаража.

....

- Джош, прати ми файла със скиците за да го разгледам.

- Добре. Ще ти го пратя след малко. - Чух звънеца да звъни. - Джош ще ти се обадя след малко.

- Добре, чао. - Натиснах червеното копче на екрана ми и оставих телефона си на масичката в хола.
Отворих вратата и огледах добре двамата полицаи пред мен.

- Люк  Джоунс ?

- Да, аз съм кажете ?

- Мисля, че тези хора искат да се видят с вас. - Отвърна ми един от полицаите и аз замръзнах, когато видях двамата души зад него.

- Бела! Джъстин ! Живи сте !-  Извиках и ги прегърнах. - Слава на Бога добре добре сте!

- И ние се радваме да те видим Люк. - Отвърна ми Бела. - Криси тук ли е ?

- Не отиде в участъка да провери как върви издирването ви.

- Супер! Ще я изненадаме.

- Нека влезем в къщата и ще го измислим. - Предложи Джей.

Няколко минути по - късно вече седяхме на дивана в хола и те ми разказаха през какво са минали. Казаха ми и какво са направили за да може да избягат. Тръпки побиха тялото ми. Радвах се, че са живи и всичко вече е свършило.