Yes, I say yes.

2 глава - Какво се сличи ?!

~Гледна точна на Бела.~

Пътувахме доста. Може би час. Джей спря колата и махна превръзката от очите ми. Трябваха ми няколко секунди за да се адаптират очите ми към светлината. След като вече виждах добре се поогледах и видях , че се намираме на някаква самолетна площадка.
Джей слезе от колата и аз след него.

- Какво правим тук ? - Попитах аз любопитно.

- Чакаме изненадата. - Отвърна ми той загадъчно и минута по - късно на площадката кацна хеликоптер.
- Госпожице Матьос хеликоптера ни чака.

- Ами тогава да не го караме повече да чака.
Настанихме се по местата си и няколко минути по - късно започнахме да се издигаме във въздуха.
След някъде половин час кацнахме на някакъв кей. Слязохме от хеликоптера , а аз се огледах наокло. На десетина метра от нас имаше малък ресторант. Джей ме поведе към него. Влязохме вътре и се настанихме на една от масите , намиращи се до прозорците.
След малко се появи една сервитьорка да ни вземе поръчката.

- Добър вечер. - Поздрави мило тя. - Какво ще желаете ?

- Добър вечер. Искаме бутилка от най - хубавото ви розе като за начало. - Отвърна ѝ Джъстин.

- Веднага идва.
След няколко минути момичето се появи. Сипа ни от виното и пак изчезна от погледа ми.

- За какво ще пием ?

- Нека е за нашето щастие мила. - Каза той и нежно целуна ръката ми. С Джей отпихме по още няколко глътки от виното и изведнъж главата ми се замая. След секунда Джъстин падна от стола си , а пред мен всичко стана черно и очите ми се затвориха.

~Неотрална гледна точка.~
*Два часа по - рано. *

След като Мегън излезе от затвора отиде с Виктория право към апартамента ѝ.

- Е какво ще правим ? - Попита Виктория.

- Следиш ли ги ?

- Да.

- Къде са ?

- Отиват към някакво малко градче.

- По - точно ?

- В някакъв ресторант.

- Отиваме.

- Как ?

- Сега ще видиш. - Мегън взе телефона на Виктория и набра някакъв номер. - Хей аз съм. Трябва ми превоз. - Каза тя и след няколко секунди хвърли телефона на дивана. - Готово. Ще сме там преди тях.