Yes, I say yes.

5 глава - Безсилен

•2 седмици по - късно•
~Гледна точка на Джъстин.~

Безсилие - чувство, което те кара да се предадеш. Да се откажеш и просто да приемеш фактите. Бях ли ги приел ? Дали се чувствах безсилен ? Да, но надеждата, че ще избягам и че ще спася моята Бела не ми даваше мира. Беше ме страх, че вече може даже да са я убили. Не знаех какво да направя. Чудех се как да ѝ помогна и дали все още е жива.
Бях вързан с белезници за някакъв стол в голяма празна стая. Кабел с малка крушка висяха от тавана. Беше тихо. Имаше малък прозорец с решетка, но нямаше как да стигна до него. Беше направен колкото да влиза малко светлина. Чух смях и стъпки. Някой идваше.
Вратата се отвори бавно.
Мегън влезе с бавни крачки.

- Здравей Джъстин, как си ? - Поздрави ме мило тя. Сякаш си бяхме приятели.

- Какво искаш ?

- Да ти покажа някой. - Засмя се тя и щракна с пръсти.
Някакво момче влезе, а след него  човека, който  накара сърцето ми да забие лудо и стомаха ми да се свие. Бела! Лицето ѝ бе бледо. Синини се бяха пръснали по цялото ѝ тяло. Устата ѝ бе разбита и тънка струя кръв се стичаше. Кракът ѝ беше превързан с мръсен бинт и личеше, че раната е кървяла доста. Бяла мръсна нощница покриваше настръхналото ѝ тяло. Ръцете ѝ бяха вързани, а около вратът ѝ имаше кучешка каишка и момчето държеше верига закачена за каишката. Исках да стана да скоча и този да го убия, но белезниците закачени за стола и мен ме спираха. Кой знае, какво ѝ бяха причинили.

- Бела! - Извиках аз, а Мегън се засмя. Взе стол и ме погледна право в очите.

- Бела седни! - Тя само я погледна и изпълни заповедта. Сърцето ми се пръсна на хиляди пърчета. Държеше се с нея като с дресирано куче. - Джъстин, нея успях да я пречупя сега е твой ред!

- Няма да ме пречупиш тъпа кучко! - Изкрещях, а тя само се засмя, взе електрошока, пусна го на най - силната степен. Допря го до вратът ми и ток мина през цялото ми тяло. Разтресе ме. Гърчех се от болка.

- Спри! Спри! Мегън! - Крещеше Бела.  След няколко секунди тя спря. А тялото ми отказваше да извърши каквото и да е движение. Лек ток още се усещаше във вените ми. Бавно вдигнах погледа си към Анабел, а тя седеше на стола срещу мен и хиляди сълзи бяха се спуснали по лицето ѝ. Страхът се четеше в очите ѝ. Исках да стана да отида до нея и просто да я прегърна, но бях безсилен.
Мегън се доближи до мен и ме погледна в очите.

- Недей да си мислиш, че ще я спасиш или че ще избягате. Джъстин, аз минах през Ада сега е ваш ред! - Изсъска тя в лицето ми - Марко, ела с мен. - Заповяда тя на момчето, а той пусна веригата на Бела и излезе след Мегън.

Чаках момента в кой само да затворят вратата. 
Бела стана от стола дойде до мен и с нежната си длан докосна кожата по лицето ми.
Бавно вдигнах ръката си и леко погалих косата ѝ. Избърсах сълзите ѝ и кръвта от устните ѝ. Леко се надигнах и я целунах. Устните ѝ бяха напукани. Липсваше ми вкуса им. Липсваше ми косите ѝ. Кожата ѝ. Очите ѝ пълни с надежда. Всичко в нея. Тя се сгуши в мен, а аз отново погалих косата ѝ. В този момент не ни трябваха думи. Само присъствието ѝ в прегръдките ми, ми беше достатъчно.

- Обичам те. - Тихо прошепна и постави нежна целувка на бузата ми.

- И аз те обичам. - Отвърнах ѝ и я целунах по челото. - Липсваше ми много. - Прегърнах я по - силно в опит да я задържа повече до себе си, защото не знаех още колко време имаме заедно. - Трябва ни план.

- Така е. Видях, че сградата е много голяма и изходът се намира на първият етаж, а ние сме на петия.

- Трябва да действаме сега! - Изстрелях аз, а тя се отдръпна и ме погледна в очите.

- Ти добре ли си ?! Нямаме план. Безсилни сме и немощни!

- Ами ако не ни даде възможност да се видим отново и следващите пити нямаме сили ?!

- Добре тогава какво ще правим ?

- Махни тази каишка. Скрий се зад вратата и щом Мегън влезе, овий веригата около вратът ѝ и не пускай!

- Добре, а ти вземи това. - Тя извади малък нож от нощницата си и ми го подаде. Бела го използва за да махне белезниците ми и ги нагласи така че да изглежда все едно още са около китките и глезените ми.
Махнах въжето около китките ѝ.
Тя ме целуна и застана зад вратата. Стояхме и чакахме в продължение на някъде 15 минути. И Мегън се появи. Време беше за действие.

•А/Б•
Здравейте хора,
Ето я и петата глава, която написах току що. Обещах ви новата глава скоро и ето ви я! Надявам се да ви хареса! Пишете вашите предположения долу в коментарите, какво ще се случи в следващата глава. Мислите ли, че Бела и Джъстин ще успеят да избягат ? Благодаря ви и това е всичко за сега от мен.