"Difficult game" - End || j.jk

제1장

Book III

Джимин сравнително бързо забрави за Чо Хи. С помощта на Джин, той спря с наркотиците и си каза, че ще бъде по-добър човек.
Намери група приятели, в която бе Юнги. Двамата не знаеха нищо за миналото на другият или по точно - не знаеха за нея.
След чутото онзи ден, Юнги, реши да остави рисуването и отдаде сърцето си на Ха Ри, която искаше да се отдалечи от всичко.
Веднага с отварянето на кафето му, Джимин и Ха Ри, започнаха работа при него.
Не след дълго време Юн Джу също бива наета от Юнги и попада на Джимин. Двамата започват да се опознават наново, ставайки много близки.
Джънгкук не спира да мисли за нея всеки ден. С парите на баща си, той купува кафето на Юнги, като го прави голяма верига заведения, болницата, в която почина Ха Ри и поема работата на баща си в хотела им. Джънгкук се опитваше да преодолее болката си с много работа, която мразеше.
Никой повече не видя широката му усмивка. Той искаше само тя да я помни.
Чо Хи не се появи повече пред съучениците си. Завърши училище в тях, като няколко години не излизаше навън. Цялата работа с Джимин не ѝ понесе добре. Няколко пъти се опита да сложи край на живота си. Баща ѝ не се появи повече, но тя сама започна да се наранява. Веднага щом завърши, се изнесе, започвайки всичко наново. Минаха 10 години, но времето не лекуваше.
Трябва някой да я излекува.
Някой, нуждаещ се от същото.

제1장
~Но неговите тъжни очи бяха пълни с красиви истории~

*ГТ Чо Хи*

Беше обедната ми почивка.
Не съм и предполагала колко гадно се чувстват хората, които работят в кафенета. Изтощавам се, но в същото време не правя нищо. Чувствам се безполезна.

Това заслужаваш.

Седях в задната стаичка и слушах музика.
Усетих как някой маха слушалката от ухото ми и се обърнах.

- Това е за теб. - каза усмихнато шефът ми.

Този човек беше причината да не съм се разпаднала от тази работа. Нае ме с лека ръка, помагаше ми когато идвах разстроена на работа и винаги правеше всичко с желание. Как може човек с голямо семейство и работа да е толкова позитивен? Не се ли изтощаваше?

- Какво е това? - попитах и хванах парчето хартия.

Очите ми едва не паднаха когато прочетох написаното.