~Убих старата себе си, за да се превърна в нещо, което мразя още повече~
Отворих кутията с топла пица, побутвайки я към нея.
- Когато си тръгна от училище, всички говореха, че си починала. - каза, докато отхапва.
- Моля? - засмях се. - Сериозно ли?
- Да, беше доста гадно. Аз също си мислех, че нещо такова е станало. - понижи тон. - Беше ме срам да ходя до вас, за да те проверя, след всичко, което ти наговорих. Бях много шокирана когато видях, че работиш за Джънгкук. - изкикоти се. - Камък ми падна от сърцето.
Целия ми клас си е мислел, че съм мъртва? Уау.
Не мога да повярвам, че никой дори не се опитал да се свърже с мен.
Всъщност си го представям много добре.
- Извинявай за онова, което стана. - почесах се зад врата.
- Няма за какво. Хормоните ме биеха и се ядосвах за всичко.
Двете се гледахме сериозно, докато Бек Хи не се изсмя.
- Явно си зарязала онова момче. - зашари с поглед из стаята. - Няма никакви снимки и явно живееш сама.
- Нека не говорим за това. - поех си въздух. - Разкажи ми за това момче. Какво е станало?
Бек Хи остави нахапаното, от нея, парче пица в кутията и махна ластика от косата си. След като се разроши, ме погледна унило.
- Не знам дали си спомняш какви са нашите. - кимнах с глава.
Родителите ѝ никога не ми даваха да влизам в къщата им и не пускаха Бек Хи да ходи на гости. Пазеха я от всичко и постоянно наемаха хора, които да я наблюдават отдалеч. Няма как да забравя този кошмар. Беше ме страх да я прегръщам...
- Да, мисля, че имам някакъв спомен.
- Те много искаха да си намеря богат мъж на моите години, с кариера и всичко, но... Изборът ми никак не им хареса. Казваха, че ще ми вземат всичко. Апартамент, наследство... Не е като той да е много по-възрастен от мен, беден и тем подобни. Беше перфектен.
- Но защо сте се скарали?
- Ами, не сме се скарали точно.
- Тогава какво е станало?
- След като нашите му казаха в лицето, че не го искат, започнах да излизам тайно с него. В продължение на година лъгах нашите, че вече не се виждаме и лъгах него, че съм говорила с тях и всичко е наред. Той постоянно ме питаше защо не ходим при тях. - наведе глава.
أنت تقرأ
"Difficult game" - End || j.jk
أدب الهواةBook III Някои хора просто е трябвало да минат през нещо, за да намерят търсеното. ******* - Но моля те, кажи ми. - въздиша силно той. - Онази нощ... Така ли те целунах? Бавно сля устните ни и ме придърпа още по-близо до себе си. Усещах празнота. Ни...
