"Difficult game" - End || j.jk

제6장

~Сърцето ми е слабо
Чупи се
парче по парче
Аз се чупя
парче по парче~

*ГТ Джънгкук*

- Той я пуска в офиса си! - отново повтори Хосок, карайки другите да ахнат.

- Моля те, Господи... - измърморих си тихо като ударих главата си в масата.

- Рожденият ми ден е, Кук. Ще трябва да те измъчим поне малко. - потупа ме Джин по рамото. - За това момиче, което те чакаше ли говорят?

- Да, асистентката ми.

- Той я пуска в...

- Да, хьонг. Пускам я в офиса си. Там ѝ е бюрото. - прекъснах го високо, карайки другите да се засмеят.

- Имаш напредък, Джънгкук. - започна Намджун. - Особено когато наближава рожденият ѝ ден. Изглеждаш различно.

Обстановката се промени коренно. Не знам дали се радвах, че започна темата или исках да си тръгвам.
Напредък?
Все още когато се прибирам, очаквам да чуя гласът ѝ. Викам името ѝ...

Защо трябва говоренето за теб да е нещо лошо, носещо ми болка?

- Това не променя чувствата ми. - казах студено.

- На всички ни липсва, Кук. - успокои ме Юнги, след което веднага смени темата.

- Да, разкажи за асистентката! - разтръшка се Джимин с пълна уста.

- Ти да не се обаждаш! Сгоден си! - плесна го Джин зад врата, карайки го да се задави.

- Ма аз не за мене де.

- Тя е хубава! - каза Техьонг.

- Аз не можах да ѝ видя лицето в коридора, нооо...

- О не, започва се. - прошепна Юнги преди да изпие цялата течност от чашата си.

- Случайно да се интересува от 31-годишни, красиви, необвързани мъже?

- Ами, не знам аз...

- Мога и да готвя.

- Джин, не знам дали...

- Ама, много съм хубав.

- Не споря, но...