"Difficult game" - End || j.jk

제23장

~Кога се ще научиш да обичаш себе си~

*ГТ Джънгкук*

Мисля, че я чакам твърде дълго време. Не е като да нямам работа. Освободих си следобеда, за да говорим, а тя се бави.
Бек Хи настоява да се срещнем от поне месец. Знам за какво иска да говорим, но аз не мога магически да оправя нещата между нея и Джин. Цялата им ситуация е толкова детинска. Защо не могат да оценят това, което имат?
Разлиствах менюто за трети път, чудейки се между няколко неща.

- Извинявай, че се забавих. - каза Бек Хи, като седна пред мен.
Не повдигнах поглед, докато не затворих менюто и не го оставих на масата. Чаках да заговори.
Нямам проблем с нея, но тази тема ме изнервя и то много.
Последните ми дни бяха спокойни и някакси не исках да се променя. Вече мислите за Ха Ри само ме окуражаваха да намеря някого... почти.
Всички тези сънища с нея бяха твърде истински. Не искам да звуча като луд, но вярвам, че тя наистина говори с мен.

- Здравей, Бек Хи. Няма проблем. - изимитира гласът ми и преплете пръсти.
Вътрешно се засмях, задето ми напомни на Чо Хи и опитите ѝ да е забавна.

- Радвам се, че намери време за мен.

- Пак ли ще ми обясняваш? - повдигнах вежда.

- Не знам какво да правя, Джънгкук.

- Ще го кажа за стотен път, но наистина...

- Се държа детински. - прекъсна ме. - Знам, но ти си единственият, който говори с мен. Той не иска да ме изслуша, момчетата също. Не мога да му се извиня... Знам колко неблагодарни изглеждаме в твоите очи, но вместо това просто ми помогни.

Въздишах от досада и присвих устни. Все още не разбирам с какво иска да ѝ помагам.

- След малко се връщам. - стана от мястото си и очевидно се запъти към тоалетната.
Не стига, че закъсня, а и сега се бави.
Искам да се прибера и да си почина. Извадих телефона от джоба на палтото си и проверих за обаждания или съобщения.
Баща ми не ми отговаря, очевидно избягвайки ме. Убеден съм, че има пръст в случката с болницата.
Всичко около мен ме изнервя толкова много.

Не трябваше да си тръгваме от плажа онзи ден. Там беше хубаво.

- Извинявай. - стресна ме Бек Хи, като мина покрай мен и седна на мястото си.