"Difficult game" - End || j.jk

제20장

~Когато посади цветя в мен си мислех, че ще ги поливаш~

- Какви са ти плановете за днес? - попитах Юнги, докато му сипвах кафе.

- Мисля да спя цял ден.

- Надявам се да е тук. - сложих каната на масата.

- Гониш ли ме? - направи се на възмутен и сложи ръка не гърдите си.

- Точно така! Виж колко си досетлив рано сутрин.

- Но тук ми е удобно...

- Няма да се прибирам тази вечер. Ще съм при майка ми. Не съм я виждала откакто татко влезе в клиника.

- Добре добре. Ще си тръгна. И без това една приятелка има рожден ден. - стана от масата и тръгна към банята с чаша в ръка.

- Предай ѝ поздрави от мен.

Юнги леко се засмя и кривна уста. Какво толкова казах?

- Ще се опитам.

****************

След като "вечният гост" си отиде оправих кухнята и тръгнах да излизам.
Отваряйки вратата, попаднах на ежедневно облечения Джънгкук. Да го виждам в палто и скъсани дънки е доста необичайно.

- Какво има? Днес нямам работа в офис...

- Ще ти кажа. - прекъсна ме той със сериозен тон.

- Моля? - погледнах го въпросително и леко затворих вратата, оставяйки ни пред апартамента ми.

- Ти ми сподели. Сега е мой ред.

Седях облегната на вратата, очаквайки да чуя за това момиче.

- Д-добре. - кимнах с глава.

- Трябва да те заведа там.

- Къде там? - попитах, след което телефона ми звънна. Мама. Сигурно вече ме чака.

- Няма значение. Виждам, че си заета. - обърна ми гръб и стъпи към стълбището.

- Не! - извиках и хванах китката му. Джънгкук ме погледна през рамо, след което се обърна изцяло към мен. - Ще дойда.

Не знам защо, но не мога да си позволя да те оставя сам в такова състояние. Мисля, че се привързах към теб, Джънгкук.