Fall In Love With Psycho 18+ (Killer Alert)

❤8❤

Чух отново вратата да се отваря, сърцето ми отново затупка като лудо. Отново ми носеше храна.

-Извинявай, че не дойдох за обяд, но бях заспал-тоя па, все едно знам кога е обяд, закуска или вечеря в тая дупка дето ме е затворил... Идеше ми да му го кажа, но реших, че ще е по-добре да си замълча.

-Н-няма нищо-насилих се да се усмихна, тръгна да си ходи-Daddy~

Нямах друг избор и го казах... Казах проклетото daddy, но не можех да стоя в това мазе повече, страх ме е. Обърна се и ме погледна въпросително.

-Кажи коте

-М-може ли да вечеряме заедно... Горе-посочих нагоре-Страх ме е от тъмното-усмихна се самодоволно и тръгна към мен, а аз се стреснах и инстинктивно се отдръпнах назад.

-Искаш ли да те отвържа или не?-спрях се на едно място, но докато ме развързваше треперех целия и усетих дъха му на врата ми, което ме накара да настръхна... Там ми е слабата точка.

-Страх ли те е коте?

-М-малко...

-Няма от какво стига ти да не пожелаеш...

В този момент най-накрая си усетих ръцете отново, които бяха изтръпнали от схватката на веригите, понечих да стана, но и краката ми бяха изтръпнали и тъкмо да си размажа физиономията в пода, Лукас ме хвана и ме изправи.

Изневиделица, той ме вдигна в булченски стил, излязохме от мазето и се озовахме в една огромна стая страхотно обзавеждане, минахме през дълъг коридор и влязохме в също голяма стая, но не можеше да се сравнява с първата, която видях, това явно беше кухнята.

Той ме постави нежно на стола всякаш бях от стъкло. Остави една чиния пълна със спагети, по средата на масата сложи свещи... Тоя да не се прави на романтичен... Преди малко искаше да ме изкорми, сега се държи като най-милото същество на Земята... Тоя човек има биполярно разстройство...

Сипа ни и вино във великолепна чаша, след това той сервира и на себе си и седна пред мен на кръглата маса.

Нетърпеливо взех вилицата и започнах да се тъпча като невидял... Не ме съдете ако ви заключат в нечие мазе и ви оставят без ядене от... От... Абе не знам колко време, но умирах от глад!

Докато се хранех не спря да ме зяпа като влюбена ученичка. Вече почти бях изял всичко когато го погледнах и забелязах, че почти нищо не е изял от храната си, погледнах го в очите и в тях се четеше жажда и наслада. Не обърнах особено внимание и продължих да се храня.